Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/запланувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола запланувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице зап·ла·ну·вам зап·ла·ну·ва·ме
2 лице зап·ла·ну·ваш зап·ла·ну·ва·те
3 лице зап·ла·ну·ва зап·ла·ну·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице зап·ла·ну·вах зап·ла·ну·вах·ме
2 лице зап·ла·ну·ва зап·ла·ну·вах·те
3 лице зап·ла·ну·ва зап·ла·ну·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице зап·ла·ну·вах зап·ла·ну·вах·ме
2 лице зап·ла·ну·ва·ше зап·ла·ну·вах·те
3 лице зап·ла·ну·ва·ше зап·ла·ну·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запланувал съм запланувала съм запланувало съм запланували сме
2 лице запланувал си запланувала си запланувало си запланували сте
3 лице запланувал е запланувала е запланувало е запланували са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запланувал бях запланувала бях запланувало бяхме запланували
2 лице беше запланувал беше запланувала беше запланувало бяхте запланували
3 лице беше запланувал беше запланувала беше запланувало бяха запланували


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще запланувам ще заплануваме
2 лице ще заплануваш ще запланувате
3 лице ще запланува ще заплануват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запланувал ще съм запланувала ще съм запланувало ще сме запланували
2 лице ще си запланувал ще си запланувала ще си запланувало ще сте запланували
3 лице ще е запланувал ще е запланувала ще е запланувало ще са запланували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да запланувам щяхме да заплануваме
2 лице щеше да заплануваш щяхте да запланувате
3 лице щеше да запланува щяха да заплануват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запланувал щях да съм запланувала щях да съм запланувало щяхме да сме запланували
2 лице щеше да си запланувал щеше да си запланувала щеше да си запланувало щяхте да сте запланували
3 лице щеше да е запланувал щеше да е запланувала щеше да е запланувало щяха да са запланували


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запланувал съм запланувала съм запланувало съм запланували сме
2 лице запланувал си запланувала си запланувало си запланували сте
3 лице запланувал (е) запланувала (е) запланувало (е) запланували (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запланувал съм запланувала съм запланувало съм запланували сме
2 лице запланувал си запланувала си запланувало си запланували сте
3 лице запланувал (е) запланувала (е) запланувало (е) запланували (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запланувал била съм запланувала било съм запланувало били сме запланували
2 лице бил си запланувал била си запланувала било си запланувало били сте запланували
3 лице бил (е) запланувал била (е) запланувала било (е) запланувало били (са) запланували


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запланувам щяла съм да запланувам щяло съм да запланувам щели сме да заплануваме
2 лице щял си да заплануваш щяла си да заплануваш щяло си да заплануваш щели сте да запланувате
3 лице щял (е) да запланува щяла (е) да запланува щяло (е) да запланува щели (са) да заплануват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запланувал щяла съм да съм запланувала щяло съм да съм запланувало щели сме да сме запланували
2 лице щял си да си запланувал щяла си да си запланувала щяло си да си запланувало щели сте да сте запланували
3 лице щял (е) да е запланувал щяла (е) да е запланувала щяло (е) да е запланувало щели (са) да са запланували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запланувал бих запланувала бих запланувало бихме запланували
2 лице би запланувал би запланувала би запланувало бихте запланували
3 лице би запланувал би запланувала би запланувало биха запланували


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
зап·ла·ну·вай зап·ла·ну·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род зап·ла·ну·ван
непълен член зап·ла·ну·ва·ния
пълен член зап·ла·ну·ва·ни·ят
женски род зап·ла·ну·ва·на
членувано зап·ла·ну·ва·на·та
среден род зап·ла·ну·ва·но
членувано зап·ла·ну·ва·но·то
множествено число зап·ла·ну·ва·ни
членувано зап·ла·ну·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род зап·ла·ну·вал
непълен член зап·ла·ну·ва·лия
пълен член зап·ла·ну·ва·ли·ят
женски род зап·ла·ну·ва·ла
членувано зап·ла·ну·ва·ла·та
среден род зап·ла·ну·ва·ло
членувано зап·ла·ну·ва·ло·то
множествено число зап·ла·ну·ва·ли
членувано зап·ла·ну·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род зап·ла·ну·вал
непълен член зап·ла·ну·ва·лия
пълен член зап·ла·ну·ва·ли·ят
женски род зап·ла·ну·ва·ла
членувано зап·ла·ну·ва·ла·та
среден род зап·ла·ну·ва·ло
членувано зап·ла·ну·ва·ло·то
множествено число зап·ла·ну·ва·ли
членувано зап·ла·ну·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род зап·ла·ну·ващ
непълен член зап·ла·ну·ва·щия
пълен член зап·ла·ну·ва·щи·ят
женски род зап·ла·ну·ва·ща
членувано зап·ла·ну·ва·ща·та
среден род зап·ла·ну·ва·що
членувано зап·ла·ну·ва·що·то
множествено число зап·ла·ну·ва·щи
членувано зап·ла·ну·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

зап·ла·ну·вай·ки