Шаблон:Словоформи/замомея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола замомея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·мо·мея за·мо·ме·ем
2 лице за·мо·ме·еш за·мо·ме·е·те
3 лице за·мо·мее за·мо·ме·ят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·мо·мях за·мо·мях·ме
2 лице за·мо·мя за·мо·мях·те
3 лице за·мо·мя за·мо·мя·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·мо·ме·ех за·мо·ме·ех·ме
2 лице за·мо·ме·е·ше за·мо·ме·ех·те
3 лице за·мо·ме·е·ше за·мо·ме·е·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомял съм замомяла съм замомяло съм замомели сме
2 лице замомял си замомяла си замомяло си замомели сте
3 лице замомял е замомяла е замомяло е замомели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях замомял бях замомяла бях замомяло бяхме замомели
2 лице беше замомял беше замомяла беше замомяло бяхте замомели
3 лице беше замомял беше замомяла беше замомяло бяха замомели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще замомея ще замомеем
2 лице ще замомееш ще замомеете
3 лице ще замомее ще замомеят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм замомял ще съм замомяла ще съм замомяло ще сме замомели
2 лице ще си замомял ще си замомяла ще си замомяло ще сте замомели
3 лице ще е замомял ще е замомяла ще е замомяло ще са замомели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да замомея щяхме да замомеем
2 лице щеше да замомееш щяхте да замомеете
3 лице щеше да замомее щяха да замомеят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм замомял щях да съм замомяла щях да съм замомяло щяхме да сме замомели
2 лице щеше да си замомял щеше да си замомяла щеше да си замомяло щяхте да сте замомели
3 лице щеше да е замомял щеше да е замомяла щеше да е замомяло щяха да са замомели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомеел съм замомеела съм замомеело съм замомеели сме
2 лице замомеел си замомеела си замомеело си замомеели сте
3 лице замомеел (е) замомеела (е) замомеело (е) замомеели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомял съм замомяла съм замомяло съм замомели сме
2 лице замомял си замомяла си замомяло си замомели сте
3 лице замомял (е) замомяла (е) замомяло (е) замомели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм замомял била съм замомяла било съм замомяло били сме замомели
2 лице бил си замомял била си замомяла било си замомяло били сте замомели
3 лице бил (е) замомял била (е) замомяла било (е) замомяло били (са) замомели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да замомея щяла съм да замомея щяло съм да замомея щели сме да замомеем
2 лице щял си да замомееш щяла си да замомееш щяло си да замомееш щели сте да замомеете
3 лице щял (е) да замомее щяла (е) да замомее щяло (е) да замомее щели (са) да замомеят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм замомял щяла съм да съм замомяла щяло съм да съм замомяло щели сме да сме замомели
2 лице щял си да си замомял щяла си да си замомяла щяло си да си замомяло щели сте да сте замомели
3 лице щял (е) да е замомял щяла (е) да е замомяла щяло (е) да е замомяло щели (са) да са замомели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих замомял бих замомяла бих замомяло бихме замомели
2 лице би замомял би замомяла би замомяло бихте замомели
3 лице би замомял би замомяла би замомяло биха замомели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
за·мо·мей за·мо·мей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·мо·мян
непълен член за·мо·мя·ния
пълен член за·мо·мя·ни·ят
женски род за·мо·мя·на
членувано за·мо·мя·на·та
среден род за·мо·мя·но
членувано за·мо·мя·но·то
множествено число за·мо·ме·ни
членувано за·мо·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·мо·мял
непълен член за·мо·ме·лия
пълен член за·мо·ме·ли·ят
женски род за·мо·мя·ла
членувано за·мо·мя·ла·та
среден род за·мо·мя·ло
членувано за·мо·мя·ло·то
множествено число за·мо·ме·ли
членувано за·мо·ме·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·мо·ме·ел
непълен член за·мо·ме·е·лия
пълен член за·мо·ме·е·ли·ят
женски род за·мо·ме·е·ла
членувано за·мо·ме·е·ла·та
среден род за·мо·ме·е·ло
членувано за·мо·ме·е·ло·то
множествено число за·мо·ме·е·ли
членувано за·мо·ме·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·мо·ме·ещ
непълен член за·мо·ме·е·щия
пълен член за·мо·ме·е·щи·ят
женски род за·мо·ме·е·ща
членувано за·мо·ме·е·ща·та
среден род за·мо·ме·е·що
членувано за·мо·ме·е·що·то
множествено число за·мо·ме·е·щи
членувано за·мо·ме·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

за·мо·ме·ей·ки