Шаблон:Словоформи/залютея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола залютея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·лю·тея за·лю·те·ем
2 лице за·лю·те·еш за·лю·те·е·те
3 лице за·лю·тее за·лю·те·ят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·лю·тях за·лю·тях·ме
2 лице за·лю·тя за·лю·тях·те
3 лице за·лю·тя за·лю·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·лю·те·ех за·лю·те·ех·ме
2 лице за·лю·те·е·ше за·лю·те·ех·те
3 лице за·лю·те·е·ше за·лю·те·е·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютял съм залютяла съм залютяло съм залютели сме
2 лице залютял си залютяла си залютяло си залютели сте
3 лице залютял е залютяла е залютяло е залютели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях залютял бях залютяла бях залютяло бяхме залютели
2 лице беше залютял беше залютяла беше залютяло бяхте залютели
3 лице беше залютял беше залютяла беше залютяло бяха залютели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще залютея ще залютеем
2 лице ще залютееш ще залютеете
3 лице ще залютее ще залютеят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм залютял ще съм залютяла ще съм залютяло ще сме залютели
2 лице ще си залютял ще си залютяла ще си залютяло ще сте залютели
3 лице ще е залютял ще е залютяла ще е залютяло ще са залютели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да залютея щяхме да залютеем
2 лице щеше да залютееш щяхте да залютеете
3 лице щеше да залютее щяха да залютеят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм залютял щях да съм залютяла щях да съм залютяло щяхме да сме залютели
2 лице щеше да си залютял щеше да си залютяла щеше да си залютяло щяхте да сте залютели
3 лице щеше да е залютял щеше да е залютяла щеше да е залютяло щяха да са залютели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютеел съм залютеела съм залютеело съм залютеели сме
2 лице залютеел си залютеела си залютеело си залютеели сте
3 лице залютеел (е) залютеела (е) залютеело (е) залютеели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютял съм залютяла съм залютяло съм залютели сме
2 лице залютял си залютяла си залютяло си залютели сте
3 лице залютял (е) залютяла (е) залютяло (е) залютели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм залютял била съм залютяла било съм залютяло били сме залютели
2 лице бил си залютял била си залютяла било си залютяло били сте залютели
3 лице бил (е) залютял била (е) залютяла било (е) залютяло били (са) залютели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да залютея щяла съм да залютея щяло съм да залютея щели сме да залютеем
2 лице щял си да залютееш щяла си да залютееш щяло си да залютееш щели сте да залютеете
3 лице щял (е) да залютее щяла (е) да залютее щяло (е) да залютее щели (са) да залютеят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм залютял щяла съм да съм залютяла щяло съм да съм залютяло щели сме да сме залютели
2 лице щял си да си залютял щяла си да си залютяла щяло си да си залютяло щели сте да сте залютели
3 лице щял (е) да е залютял щяла (е) да е залютяла щяло (е) да е залютяло щели (са) да са залютели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих залютял бих залютяла бих залютяло бихме залютели
2 лице би залютял би залютяла би залютяло бихте залютели
3 лице би залютял би залютяла би залютяло биха залютели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
за·лю·тей за·лю·тей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·лю·тян
непълен член за·лю·тя·ния
пълен член за·лю·тя·ни·ят
женски род за·лю·тя·на
членувано за·лю·тя·на·та
среден род за·лю·тя·но
членувано за·лю·тя·но·то
множествено число за·лю·те·ни
членувано за·лю·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·лю·тял
непълен член за·лю·те·лия
пълен член за·лю·те·ли·ят
женски род за·лю·тя·ла
членувано за·лю·тя·ла·та
среден род за·лю·тя·ло
членувано за·лю·тя·ло·то
множествено число за·лю·те·ли
членувано за·лю·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·лю·те·ел
непълен член за·лю·те·е·лия
пълен член за·лю·те·е·ли·ят
женски род за·лю·те·е·ла
членувано за·лю·те·е·ла·та
среден род за·лю·те·е·ло
членувано за·лю·те·е·ло·то
множествено число за·лю·те·е·ли
членувано за·лю·те·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·лю·те·ещ
непълен член за·лю·те·е·щия
пълен член за·лю·те·е·щи·ят
женски род за·лю·те·е·ща
членувано за·лю·те·е·ща·та
среден род за·лю·те·е·що
членувано за·лю·те·е·що·то
множествено число за·лю·те·е·щи
членувано за·лю·те·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

за·лю·те·ей·ки