Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/закънтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола закънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кън·тя за·кън·тим
2 лице за·кън·тиш за·кън·ти·те
3 лице за·кън·ти за·кън·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кън·тях за·кън·тях·ме
2 лице за·кън·тя за·кън·тях·те
3 лице за·кън·тя за·кън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кън·тях за·кън·тях·ме
2 лице за·кън·те·ше за·кън·тях·те
3 лице за·кън·те·ше за·кън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтял съм закънтяла съм закънтяло съм закънтели сме
2 лице закънтял си закънтяла си закънтяло си закънтели сте
3 лице закънтял е закънтяла е закънтяло е закънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закънтял бях закънтяла бях закънтяло бяхме закънтели
2 лице беше закънтял беше закънтяла беше закънтяло бяхте закънтели
3 лице беше закънтял беше закънтяла беше закънтяло бяха закънтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще закънтя ще закънтим
2 лице ще закънтиш ще закънтите
3 лице ще закънти ще закънтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закънтял ще съм закънтяла ще съм закънтяло ще сме закънтели
2 лице ще си закънтял ще си закънтяла ще си закънтяло ще сте закънтели
3 лице ще е закънтял ще е закънтяла ще е закънтяло ще са закънтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да закънтя щяхме да закънтим
2 лице щеше да закънтиш щяхте да закънтите
3 лице щеше да закънти щяха да закънтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закънтял щях да съм закънтяла щях да съм закънтяло щяхме да сме закънтели
2 лице щеше да си закънтял щеше да си закънтяла щеше да си закънтяло щяхте да сте закънтели
3 лице щеше да е закънтял щеше да е закънтяла щеше да е закънтяло щяха да са закънтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтял съм закънтяла съм закънтяло съм закънтели сме
2 лице закънтял си закънтяла си закънтяло си закънтели сте
3 лице закънтял (е) закънтяла (е) закънтяло (е) закънтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтял съм закънтяла съм закънтяло съм закънтели сме
2 лице закънтял си закънтяла си закънтяло си закънтели сте
3 лице закънтял (е) закънтяла (е) закънтяло (е) закънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закънтял била съм закънтяла било съм закънтяло били сме закънтели
2 лице бил си закънтял била си закънтяла било си закънтяло били сте закънтели
3 лице бил (е) закънтял била (е) закънтяла било (е) закънтяло били (са) закънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закънтя щяла съм да закънтя щяло съм да закънтя щели сме да закънтим
2 лице щял си да закънтиш щяла си да закънтиш щяло си да закънтиш щели сте да закънтите
3 лице щял (е) да закънти щяла (е) да закънти щяло (е) да закънти щели (са) да закънтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закънтял щяла съм да съм закънтяла щяло съм да съм закънтяло щели сме да сме закънтели
2 лице щял си да си закънтял щяла си да си закънтяла щяло си да си закънтяло щели сте да сте закънтели
3 лице щял (е) да е закънтял щяла (е) да е закънтяла щяло (е) да е закънтяло щели (са) да са закънтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закънтял бих закънтяла бих закънтяло бихме закънтели
2 лице би закънтял би закънтяла би закънтяло бихте закънтели
3 лице би закънтял би закънтяла би закънтяло биха закънтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·кън·ти за·кън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кън·тян
непълен член за·кън·тя·ния
пълен член за·кън·тя·ни·ят
женски род за·кън·тя·на
членувано за·кън·тя·на·та
среден род за·кън·тя·но
членувано за·кън·тя·но·то
множествено число за·кън·те·ни
членувано за·кън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кън·тял
непълен член за·кън·те·лия
пълен член за·кън·те·ли·ят
женски род за·кън·тя·ла
членувано за·кън·тя·ла·та
среден род за·кън·тя·ло
членувано за·кън·тя·ло·то
множествено число за·кън·те·ли
членувано за·кън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кън·тял
непълен член за·кън·тя·лия
пълен член за·кън·тя·ли·ят
женски род за·кън·тя·ла
членувано за·кън·тя·ла·та
среден род за·кън·тя·ло
членувано за·кън·тя·ло·то
множествено число за·кън·те·ли
членувано за·кън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кън·тящ
непълен член за·кън·тя·щия
пълен член за·кън·тя·щи·ят
женски род за·кън·тя·ща
членувано за·кън·тя·ща·та
среден род за·кън·тя·що
членувано за·кън·тя·що·то
множествено число за·кън·тя·щи
членувано за·кън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·кън·тей·ки