Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/закотвям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола закотвям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вям за·кот·вя·ме
2 лице за·кот·вяш за·кот·вя·те
3 лице за·кот·вя за·кот·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вях за·кот·вях·ме
2 лице за·кот·вя за·кот·вях·те
3 лице за·кот·вя за·кот·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вях за·кот·вях·ме
2 лице за·кот·вя·ше за·кот·вях·те
3 лице за·кот·вя·ше за·кот·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвял съм закотвяла съм закотвяло съм закотвяли сме
2 лице закотвял си закотвяла си закотвяло си закотвяли сте
3 лице закотвял е закотвяла е закотвяло е закотвяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закотвял бях закотвяла бях закотвяло бяхме закотвяли
2 лице беше закотвял беше закотвяла беше закотвяло бяхте закотвяли
3 лице беше закотвял беше закотвяла беше закотвяло бяха закотвяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще закотвям ще закотвяме
2 лице ще закотвяш ще закотвяте
3 лице ще закотвя ще закотвят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закотвял ще съм закотвяла ще съм закотвяло ще сме закотвяли
2 лице ще си закотвял ще си закотвяла ще си закотвяло ще сте закотвяли
3 лице ще е закотвял ще е закотвяла ще е закотвяло ще са закотвяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да закотвям щяхме да закотвяме
2 лице щеше да закотвяш щяхте да закотвяте
3 лице щеше да закотвя щяха да закотвят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закотвял щях да съм закотвяла щях да съм закотвяло щяхме да сме закотвяли
2 лице щеше да си закотвял щеше да си закотвяла щеше да си закотвяло щяхте да сте закотвяли
3 лице щеше да е закотвял щеше да е закотвяла щеше да е закотвяло щяха да са закотвяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвял съм закотвяла съм закотвяло съм закотвяли сме
2 лице закотвял си закотвяла си закотвяло си закотвяли сте
3 лице закотвял (е) закотвяла (е) закотвяло (е) закотвяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвял съм закотвяла съм закотвяло съм закотвяли сме
2 лице закотвял си закотвяла си закотвяло си закотвяли сте
3 лице закотвял (е) закотвяла (е) закотвяло (е) закотвяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закотвял била съм закотвяла било съм закотвяло били сме закотвяли
2 лице бил си закотвял била си закотвяла било си закотвяло били сте закотвяли
3 лице бил (е) закотвял била (е) закотвяла било (е) закотвяло били (са) закотвяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закотвям щяла съм да закотвям щяло съм да закотвям щели сме да закотвяме
2 лице щял си да закотвяш щяла си да закотвяш щяло си да закотвяш щели сте да закотвяте
3 лице щял (е) да закотвя щяла (е) да закотвя щяло (е) да закотвя щели (са) да закотвят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закотвял щяла съм да съм закотвяла щяло съм да съм закотвяло щели сме да сме закотвяли
2 лице щял си да си закотвял щяла си да си закотвяла щяло си да си закотвяло щели сте да сте закотвяли
3 лице щял (е) да е закотвял щяла (е) да е закотвяла щяло (е) да е закотвяло щели (са) да са закотвяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закотвял бих закотвяла бих закотвяло бихме закотвяли
2 лице би закотвял би закотвяла би закотвяло бихте закотвяли
3 лице би закотвял би закотвяла би закотвяло биха закотвяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·кот·вяй за·кот·вяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кот·вян
непълен член за·кот·вя·ния
пълен член за·кот·вя·ни·ят
женски род за·кот·вя·на
членувано за·кот·вя·на·та
среден род за·кот·вя·но
членувано за·кот·вя·но·то
множествено число за·кот·вя·ни
членувано за·кот·вя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кот·вял
непълен член за·кот·вя·лия
пълен член за·кот·вя·ли·ят
женски род за·кот·вя·ла
членувано за·кот·вя·ла·та
среден род за·кот·вя·ло
членувано за·кот·вя·ло·то
множествено число за·кот·вя·ли
членувано за·кот·вя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кот·вял
непълен член за·кот·вя·лия
пълен член за·кот·вя·ли·ят
женски род за·кот·вя·ла
членувано за·кот·вя·ла·та
среден род за·кот·вя·ло
членувано за·кот·вя·ло·то
множествено число за·кот·вя·ли
членувано за·кот·вя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кот·вящ
непълен член за·кот·вя·щия
пълен член за·кот·вя·щи·ят
женски род за·кот·вя·ща
членувано за·кот·вя·ща·та
среден род за·кот·вя·що
членувано за·кот·вя·що·то
множествено число за·кот·вя·щи
членувано за·кот·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·кот·вяй·ки