Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заклюмам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заклюмам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице зак·лю·мам зак·лю·ма·ме
2 лице зак·лю·маш зак·лю·ма·те
3 лице зак·лю·ма зак·лю·мат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице зак·лю·мах зак·лю·мах·ме
2 лице зак·лю·ма зак·лю·мах·те
3 лице зак·лю·ма зак·лю·ма·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице зак·лю·мах зак·лю·мах·ме
2 лице зак·лю·ма·ше зак·лю·мах·те
3 лице зак·лю·ма·ше зак·лю·ма·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклюмал съм заклюмала съм заклюмало съм заклюмали сме
2 лице заклюмал си заклюмала си заклюмало си заклюмали сте
3 лице заклюмал е заклюмала е заклюмало е заклюмали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заклюмал бях заклюмала бях заклюмало бяхме заклюмали
2 лице беше заклюмал беше заклюмала беше заклюмало бяхте заклюмали
3 лице беше заклюмал беше заклюмала беше заклюмало бяха заклюмали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заклюмам ще заклюмаме
2 лице ще заклюмаш ще заклюмате
3 лице ще заклюма ще заклюмат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заклюмал ще съм заклюмала ще съм заклюмало ще сме заклюмали
2 лице ще си заклюмал ще си заклюмала ще си заклюмало ще сте заклюмали
3 лице ще е заклюмал ще е заклюмала ще е заклюмало ще са заклюмали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заклюмам щяхме да заклюмаме
2 лице щеше да заклюмаш щяхте да заклюмате
3 лице щеше да заклюма щяха да заклюмат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заклюмал щях да съм заклюмала щях да съм заклюмало щяхме да сме заклюмали
2 лице щеше да си заклюмал щеше да си заклюмала щеше да си заклюмало щяхте да сте заклюмали
3 лице щеше да е заклюмал щеше да е заклюмала щеше да е заклюмало щяха да са заклюмали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклюмал съм заклюмала съм заклюмало съм заклюмали сме
2 лице заклюмал си заклюмала си заклюмало си заклюмали сте
3 лице заклюмал (е) заклюмала (е) заклюмало (е) заклюмали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклюмал съм заклюмала съм заклюмало съм заклюмали сме
2 лице заклюмал си заклюмала си заклюмало си заклюмали сте
3 лице заклюмал (е) заклюмала (е) заклюмало (е) заклюмали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заклюмал била съм заклюмала било съм заклюмало били сме заклюмали
2 лице бил си заклюмал била си заклюмала било си заклюмало били сте заклюмали
3 лице бил (е) заклюмал била (е) заклюмала било (е) заклюмало били (са) заклюмали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заклюмам щяла съм да заклюмам щяло съм да заклюмам щели сме да заклюмаме
2 лице щял си да заклюмаш щяла си да заклюмаш щяло си да заклюмаш щели сте да заклюмате
3 лице щял (е) да заклюма щяла (е) да заклюма щяло (е) да заклюма щели (са) да заклюмат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заклюмал щяла съм да съм заклюмала щяло съм да съм заклюмало щели сме да сме заклюмали
2 лице щял си да си заклюмал щяла си да си заклюмала щяло си да си заклюмало щели сте да сте заклюмали
3 лице щял (е) да е заклюмал щяла (е) да е заклюмала щяло (е) да е заклюмало щели (са) да са заклюмали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заклюмал бих заклюмала бих заклюмало бихме заклюмали
2 лице би заклюмал би заклюмала би заклюмало бихте заклюмали
3 лице би заклюмал би заклюмала би заклюмало биха заклюмали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
зак·лю·май зак·лю·май·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род зак·лю·ман
непълен член зак·лю·ма·ния
пълен член зак·лю·ма·ни·ят
женски род зак·лю·ма·на
членувано зак·лю·ма·на·та
среден род зак·лю·ма·но
членувано зак·лю·ма·но·то
множествено число зак·лю·ма·ни
членувано зак·лю·ма·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род зак·лю·мал
непълен член зак·лю·ма·лия
пълен член зак·лю·ма·ли·ят
женски род зак·лю·ма·ла
членувано зак·лю·ма·ла·та
среден род зак·лю·ма·ло
членувано зак·лю·ма·ло·то
множествено число зак·лю·ма·ли
членувано зак·лю·ма·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род зак·лю·мал
непълен член зак·лю·ма·лия
пълен член зак·лю·ма·ли·ят
женски род зак·лю·ма·ла
членувано зак·лю·ма·ла·та
среден род зак·лю·ма·ло
членувано зак·лю·ма·ло·то
множествено число зак·лю·ма·ли
членувано зак·лю·ма·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род зак·лю·мащ
непълен член зак·лю·ма·щия
пълен член зак·лю·ма·щи·ят
женски род зак·лю·ма·ща
членувано зак·лю·ма·ща·та
среден род зак·лю·ма·що
членувано зак·лю·ма·що·то
множествено число зак·лю·ма·щи
членувано зак·лю·ма·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

зак·лю·май·ки