Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/зазубрям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола зазубрям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·зуб·рям за·зуб·ря·ме
2 лице за·зуб·ряш за·зуб·ря·те
3 лице за·зуб·ря за·зуб·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·зуб·рях за·зуб·рях·ме
2 лице за·зуб·ря за·зуб·рях·те
3 лице за·зуб·ря за·зуб·ря·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·зуб·рях за·зуб·рях·ме
2 лице за·зуб·ря·ше за·зуб·рях·те
3 лице за·зуб·ря·ше за·зуб·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрял съм зазубряла съм зазубряло съм зазубряли сме
2 лице зазубрял си зазубряла си зазубряло си зазубряли сте
3 лице зазубрял е зазубряла е зазубряло е зазубряли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зазубрял бях зазубряла бях зазубряло бяхме зазубряли
2 лице беше зазубрял беше зазубряла беше зазубряло бяхте зазубряли
3 лице беше зазубрял беше зазубряла беше зазубряло бяха зазубряли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще зазубрям ще зазубряме
2 лице ще зазубряш ще зазубряте
3 лице ще зазубря ще зазубрят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зазубрял ще съм зазубряла ще съм зазубряло ще сме зазубряли
2 лице ще си зазубрял ще си зазубряла ще си зазубряло ще сте зазубряли
3 лице ще е зазубрял ще е зазубряла ще е зазубряло ще са зазубряли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да зазубрям щяхме да зазубряме
2 лице щеше да зазубряш щяхте да зазубряте
3 лице щеше да зазубря щяха да зазубрят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зазубрял щях да съм зазубряла щях да съм зазубряло щяхме да сме зазубряли
2 лице щеше да си зазубрял щеше да си зазубряла щеше да си зазубряло щяхте да сте зазубряли
3 лице щеше да е зазубрял щеше да е зазубряла щеше да е зазубряло щяха да са зазубряли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрял съм зазубряла съм зазубряло съм зазубряли сме
2 лице зазубрял си зазубряла си зазубряло си зазубряли сте
3 лице зазубрял (е) зазубряла (е) зазубряло (е) зазубряли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрял съм зазубряла съм зазубряло съм зазубряли сме
2 лице зазубрял си зазубряла си зазубряло си зазубряли сте
3 лице зазубрял (е) зазубряла (е) зазубряло (е) зазубряли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зазубрял била съм зазубряла било съм зазубряло били сме зазубряли
2 лице бил си зазубрял била си зазубряла било си зазубряло били сте зазубряли
3 лице бил (е) зазубрял била (е) зазубряла било (е) зазубряло били (са) зазубряли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зазубрям щяла съм да зазубрям щяло съм да зазубрям щели сме да зазубряме
2 лице щял си да зазубряш щяла си да зазубряш щяло си да зазубряш щели сте да зазубряте
3 лице щял (е) да зазубря щяла (е) да зазубря щяло (е) да зазубря щели (са) да зазубрят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зазубрял щяла съм да съм зазубряла щяло съм да съм зазубряло щели сме да сме зазубряли
2 лице щял си да си зазубрял щяла си да си зазубряла щяло си да си зазубряло щели сте да сте зазубряли
3 лице щял (е) да е зазубрял щяла (е) да е зазубряла щяло (е) да е зазубряло щели (са) да са зазубряли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зазубрял бих зазубряла бих зазубряло бихме зазубряли
2 лице би зазубрял би зазубряла би зазубряло бихте зазубряли
3 лице би зазубрял би зазубряла би зазубряло биха зазубряли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·зуб·ряй за·зуб·ряй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·зуб·рян
непълен член за·зуб·ря·ния
пълен член за·зуб·ря·ни·ят
женски род за·зуб·ря·на
членувано за·зуб·ря·на·та
среден род за·зуб·ря·но
членувано за·зуб·ря·но·то
множествено число за·зуб·ря·ни
членувано за·зуб·ря·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·зуб·рял
непълен член за·зуб·ря·лия
пълен член за·зуб·ря·ли·ят
женски род за·зуб·ря·ла
членувано за·зуб·ря·ла·та
среден род за·зуб·ря·ло
членувано за·зуб·ря·ло·то
множествено число за·зуб·ря·ли
членувано за·зуб·ря·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·зуб·рял
непълен член за·зуб·ря·лия
пълен член за·зуб·ря·ли·ят
женски род за·зуб·ря·ла
членувано за·зуб·ря·ла·та
среден род за·зуб·ря·ло
членувано за·зуб·ря·ло·то
множествено число за·зуб·ря·ли
членувано за·зуб·ря·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·зуб·рящ
непълен член за·зуб·ря·щия
пълен член за·зуб·ря·щи·ят
женски род за·зуб·ря·ща
членувано за·зуб·ря·ща·та
среден род за·зуб·ря·що
членувано за·зуб·ря·що·то
множествено число за·зуб·ря·щи
членувано за·зуб·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·зуб·ряй·ки