Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/зажумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола зажумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·жу·мя·вам за·жу·мя·ва·ме
2 лице за·жу·мя·ваш за·жу·мя·ва·те
3 лице за·жу·мя·ва за·жу·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·жу·мя·вах за·жу·мя·вах·ме
2 лице за·жу·мя·ва за·жу·мя·вах·те
3 лице за·жу·мя·ва за·жу·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·жу·мя·вах за·жу·мя·вах·ме
2 лице за·жу·мя·ва·ше за·жу·мя·вах·те
3 лице за·жу·мя·ва·ше за·жу·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зажумявал съм зажумявала съм зажумявало съм зажумявали сме
2 лице зажумявал си зажумявала си зажумявало си зажумявали сте
3 лице зажумявал е зажумявала е зажумявало е зажумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зажумявал бях зажумявала бях зажумявало бяхме зажумявали
2 лице беше зажумявал беше зажумявала беше зажумявало бяхте зажумявали
3 лице беше зажумявал беше зажумявала беше зажумявало бяха зажумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще зажумявам ще зажумяваме
2 лице ще зажумяваш ще зажумявате
3 лице ще зажумява ще зажумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зажумявал ще съм зажумявала ще съм зажумявало ще сме зажумявали
2 лице ще си зажумявал ще си зажумявала ще си зажумявало ще сте зажумявали
3 лице ще е зажумявал ще е зажумявала ще е зажумявало ще са зажумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да зажумявам щяхме да зажумяваме
2 лице щеше да зажумяваш щяхте да зажумявате
3 лице щеше да зажумява щяха да зажумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зажумявал щях да съм зажумявала щях да съм зажумявало щяхме да сме зажумявали
2 лице щеше да си зажумявал щеше да си зажумявала щеше да си зажумявало щяхте да сте зажумявали
3 лице щеше да е зажумявал щеше да е зажумявала щеше да е зажумявало щяха да са зажумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зажумявал съм зажумявала съм зажумявало съм зажумявали сме
2 лице зажумявал си зажумявала си зажумявало си зажумявали сте
3 лице зажумявал (е) зажумявала (е) зажумявало (е) зажумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зажумявал съм зажумявала съм зажумявало съм зажумявали сме
2 лице зажумявал си зажумявала си зажумявало си зажумявали сте
3 лице зажумявал (е) зажумявала (е) зажумявало (е) зажумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зажумявал била съм зажумявала било съм зажумявало били сме зажумявали
2 лице бил си зажумявал била си зажумявала било си зажумявало били сте зажумявали
3 лице бил (е) зажумявал била (е) зажумявала било (е) зажумявало били (са) зажумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зажумявам щяла съм да зажумявам щяло съм да зажумявам щели сме да зажумяваме
2 лице щял си да зажумяваш щяла си да зажумяваш щяло си да зажумяваш щели сте да зажумявате
3 лице щял (е) да зажумява щяла (е) да зажумява щяло (е) да зажумява щели (са) да зажумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зажумявал щяла съм да съм зажумявала щяло съм да съм зажумявало щели сме да сме зажумявали
2 лице щял си да си зажумявал щяла си да си зажумявала щяло си да си зажумявало щели сте да сте зажумявали
3 лице щял (е) да е зажумявал щяла (е) да е зажумявала щяло (е) да е зажумявало щели (са) да са зажумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зажумявал бих зажумявала бих зажумявало бихме зажумявали
2 лице би зажумявал би зажумявала би зажумявало бихте зажумявали
3 лице би зажумявал би зажумявала би зажумявало биха зажумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·жу·мя·вай за·жу·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·жу·мя·ван
непълен член за·жу·мя·ва·ния
пълен член за·жу·мя·ва·ни·ят
женски род за·жу·мя·ва·на
членувано за·жу·мя·ва·на·та
среден род за·жу·мя·ва·но
членувано за·жу·мя·ва·но·то
множествено число за·жу·мя·ва·ни
членувано за·жу·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·жу·мя·вал
непълен член за·жу·мя·ва·лия
пълен член за·жу·мя·ва·ли·ят
женски род за·жу·мя·ва·ла
членувано за·жу·мя·ва·ла·та
среден род за·жу·мя·ва·ло
членувано за·жу·мя·ва·ло·то
множествено число за·жу·мя·ва·ли
членувано за·жу·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·жу·мя·вал
непълен член за·жу·мя·ва·лия
пълен член за·жу·мя·ва·ли·ят
женски род за·жу·мя·ва·ла
членувано за·жу·мя·ва·ла·та
среден род за·жу·мя·ва·ло
членувано за·жу·мя·ва·ло·то
множествено число за·жу·мя·ва·ли
членувано за·жу·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·жу·мя·ващ
непълен член за·жу·мя·ва·щия
пълен член за·жу·мя·ва·щи·ят
женски род за·жу·мя·ва·ща
членувано за·жу·мя·ва·ща·та
среден род за·жу·мя·ва·що
членувано за·жу·мя·ва·що·то
множествено число за·жу·мя·ва·щи
членувано за·жу·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·жу·мя·вай·ки