Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заехтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заехтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ех·тя за·ех·тим
2 лице за·ех·тиш за·ех·ти·те
3 лице за·ех·ти за·ех·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ех·тях за·ех·тях·ме
2 лице за·ех·тя за·ех·тях·те
3 лице за·ех·тя за·ех·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ех·тях за·ех·тях·ме
2 лице за·ех·те·ше за·ех·тях·те
3 лице за·ех·те·ше за·ех·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заехтял съм заехтяла съм заехтяло съм заехтели сме
2 лице заехтял си заехтяла си заехтяло си заехтели сте
3 лице заехтял е заехтяла е заехтяло е заехтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заехтял бях заехтяла бях заехтяло бяхме заехтели
2 лице беше заехтял беше заехтяла беше заехтяло бяхте заехтели
3 лице беше заехтял беше заехтяла беше заехтяло бяха заехтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заехтя ще заехтим
2 лице ще заехтиш ще заехтите
3 лице ще заехти ще заехтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заехтял ще съм заехтяла ще съм заехтяло ще сме заехтели
2 лице ще си заехтял ще си заехтяла ще си заехтяло ще сте заехтели
3 лице ще е заехтял ще е заехтяла ще е заехтяло ще са заехтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заехтя щяхме да заехтим
2 лице щеше да заехтиш щяхте да заехтите
3 лице щеше да заехти щяха да заехтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заехтял щях да съм заехтяла щях да съм заехтяло щяхме да сме заехтели
2 лице щеше да си заехтял щеше да си заехтяла щеше да си заехтяло щяхте да сте заехтели
3 лице щеше да е заехтял щеше да е заехтяла щеше да е заехтяло щяха да са заехтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заехтял съм заехтяла съм заехтяло съм заехтели сме
2 лице заехтял си заехтяла си заехтяло си заехтели сте
3 лице заехтял (е) заехтяла (е) заехтяло (е) заехтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заехтял съм заехтяла съм заехтяло съм заехтели сме
2 лице заехтял си заехтяла си заехтяло си заехтели сте
3 лице заехтял (е) заехтяла (е) заехтяло (е) заехтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заехтял била съм заехтяла било съм заехтяло били сме заехтели
2 лице бил си заехтял била си заехтяла било си заехтяло били сте заехтели
3 лице бил (е) заехтял била (е) заехтяла било (е) заехтяло били (са) заехтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заехтя щяла съм да заехтя щяло съм да заехтя щели сме да заехтим
2 лице щял си да заехтиш щяла си да заехтиш щяло си да заехтиш щели сте да заехтите
3 лице щял (е) да заехти щяла (е) да заехти щяло (е) да заехти щели (са) да заехтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заехтял щяла съм да съм заехтяла щяло съм да съм заехтяло щели сме да сме заехтели
2 лице щял си да си заехтял щяла си да си заехтяла щяло си да си заехтяло щели сте да сте заехтели
3 лице щял (е) да е заехтял щяла (е) да е заехтяла щяло (е) да е заехтяло щели (са) да са заехтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заехтял бих заехтяла бих заехтяло бихме заехтели
2 лице би заехтял би заехтяла би заехтяло бихте заехтели
3 лице би заехтял би заехтяла би заехтяло биха заехтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·ех·ти за·ех·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ех·тян
непълен член за·ех·тя·ния
пълен член за·ех·тя·ни·ят
женски род за·ех·тя·на
членувано за·ех·тя·на·та
среден род за·ех·тя·но
членувано за·ех·тя·но·то
множествено число за·ех·те·ни
членувано за·ех·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ех·тял
непълен член за·ех·те·лия
пълен член за·ех·те·ли·ят
женски род за·ех·тя·ла
членувано за·ех·тя·ла·та
среден род за·ех·тя·ло
членувано за·ех·тя·ло·то
множествено число за·ех·те·ли
членувано за·ех·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ех·тял
непълен член за·ех·тя·лия
пълен член за·ех·тя·ли·ят
женски род за·ех·тя·ла
членувано за·ех·тя·ла·та
среден род за·ех·тя·ло
членувано за·ех·тя·ло·то
множествено число за·ех·те·ли
членувано за·ех·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ех·тящ
непълен член за·ех·тя·щия
пълен член за·ех·тя·щи·ят
женски род за·ех·тя·ща
членувано за·ех·тя·ща·та
среден род за·ех·тя·що
членувано за·ех·тя·що·то
множествено число за·ех·тя·щи
членувано за·ех·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·ех·тей·ки