Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/завербувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола завербувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вер·бу·вам за·вер·бу·ва·ме
2 лице за·вер·бу·ваш за·вер·бу·ва·те
3 лице за·вер·бу·ва за·вер·бу·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вер·бу·вах за·вер·бу·вах·ме
2 лице за·вер·бу·ва за·вер·бу·вах·те
3 лице за·вер·бу·ва за·вер·бу·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вер·бу·вах за·вер·бу·вах·ме
2 лице за·вер·бу·ва·ше за·вер·бу·вах·те
3 лице за·вер·бу·ва·ше за·вер·бу·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице завербувал е завербувала е завербувало е завербували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завербувал бях завербувала бях завербувало бяхме завербували
2 лице беше завербувал беше завербувала беше завербувало бяхте завербували
3 лице беше завербувал беше завербувала беше завербувало бяха завербували


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще завербувам ще завербуваме
2 лице ще завербуваш ще завербувате
3 лице ще завербува ще завербуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завербувал ще съм завербувала ще съм завербувало ще сме завербували
2 лице ще си завербувал ще си завербувала ще си завербувало ще сте завербували
3 лице ще е завербувал ще е завербувала ще е завербувало ще са завербували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да завербувам щяхме да завербуваме
2 лице щеше да завербуваш щяхте да завербувате
3 лице щеше да завербува щяха да завербуват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завербувал щях да съм завербувала щях да съм завербувало щяхме да сме завербували
2 лице щеше да си завербувал щеше да си завербувала щеше да си завербувало щяхте да сте завербували
3 лице щеше да е завербувал щеше да е завербувала щеше да е завербувало щяха да са завербували


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице завербувал (е) завербувала (е) завербувало (е) завербували (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице завербувал (е) завербувала (е) завербувало (е) завербували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завербувал била съм завербувала било съм завербувало били сме завербували
2 лице бил си завербувал била си завербувала било си завербувало били сте завербували
3 лице бил (е) завербувал била (е) завербувала било (е) завербувало били (са) завербували


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завербувам щяла съм да завербувам щяло съм да завербувам щели сме да завербуваме
2 лице щял си да завербуваш щяла си да завербуваш щяло си да завербуваш щели сте да завербувате
3 лице щял (е) да завербува щяла (е) да завербува щяло (е) да завербува щели (са) да завербуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завербувал щяла съм да съм завербувала щяло съм да съм завербувало щели сме да сме завербували
2 лице щял си да си завербувал щяла си да си завербувала щяло си да си завербувало щели сте да сте завербували
3 лице щял (е) да е завербувал щяла (е) да е завербувала щяло (е) да е завербувало щели (са) да са завербували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завербувал бих завербувала бих завербувало бихме завербували
2 лице би завербувал би завербувала би завербувало бихте завербували
3 лице би завербувал би завербувала би завербувало биха завербували


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·вер·бу·вай за·вер·бу·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вер·бу·ван
непълен член за·вер·бу·ва·ния
пълен член за·вер·бу·ва·ни·ят
женски род за·вер·бу·ва·на
членувано за·вер·бу·ва·на·та
среден род за·вер·бу·ва·но
членувано за·вер·бу·ва·но·то
множествено число за·вер·бу·ва·ни
членувано за·вер·бу·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вер·бу·вал
непълен член за·вер·бу·ва·лия
пълен член за·вер·бу·ва·ли·ят
женски род за·вер·бу·ва·ла
членувано за·вер·бу·ва·ла·та
среден род за·вер·бу·ва·ло
членувано за·вер·бу·ва·ло·то
множествено число за·вер·бу·ва·ли
членувано за·вер·бу·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вер·бу·вал
непълен член за·вер·бу·ва·лия
пълен член за·вер·бу·ва·ли·ят
женски род за·вер·бу·ва·ла
членувано за·вер·бу·ва·ла·та
среден род за·вер·бу·ва·ло
членувано за·вер·бу·ва·ло·то
множествено число за·вер·бу·ва·ли
членувано за·вер·бу·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вер·бу·ващ
непълен член за·вер·бу·ва·щия
пълен член за·вер·бу·ва·щи·ят
женски род за·вер·бу·ва·ща
членувано за·вер·бу·ва·ща·та
среден род за·вер·бу·ва·що
членувано за·вер·бу·ва·що·то
множествено число за·вер·бу·ва·щи
членувано за·вер·бу·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·вер·бу·вай·ки