Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/забуча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола забуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бу·ча за·бу·чим
2 лице за·бу·чиш за·бу·чи·те
3 лице за·бу·чи за·бу·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бу·чих за·бу·чих·ме
2 лице за·бу·чи за·бу·чих·те
3 лице за·бу·чи за·бу·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бу·чех за·бу·чех·ме
2 лице за·бу·че·ше за·бу·чех·те
3 лице за·бу·че·ше за·бу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучил съм забучила съм забучило съм забучили сме
2 лице забучил си забучила си забучило си забучили сте
3 лице забучил е забучила е забучило е забучили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забучил бях забучила бях забучило бяхме забучили
2 лице беше забучил беше забучила беше забучило бяхте забучили
3 лице беше забучил беше забучила беше забучило бяха забучили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще забуча ще забучим
2 лице ще забучиш ще забучите
3 лице ще забучи ще забучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забучил ще съм забучила ще съм забучило ще сме забучили
2 лице ще си забучил ще си забучила ще си забучило ще сте забучили
3 лице ще е забучил ще е забучила ще е забучило ще са забучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да забуча щяхме да забучим
2 лице щеше да забучиш щяхте да забучите
3 лице щеше да забучи щяха да забучат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забучил щях да съм забучила щях да съм забучило щяхме да сме забучили
2 лице щеше да си забучил щеше да си забучила щеше да си забучило щяхте да сте забучили
3 лице щеше да е забучил щеше да е забучила щеше да е забучило щяха да са забучили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучел съм забучела съм забучело съм забучели сме
2 лице забучел си забучела си забучело си забучели сте
3 лице забучел (е) забучела (е) забучело (е) забучели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучил съм забучила съм забучило съм забучили сме
2 лице забучил си забучила си забучило си забучили сте
3 лице забучил (е) забучила (е) забучило (е) забучили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забучил била съм забучила било съм забучило били сме забучили
2 лице бил си забучил била си забучила било си забучило били сте забучили
3 лице бил (е) забучил била (е) забучила било (е) забучило били (са) забучили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забуча щяла съм да забуча щяло съм да забуча щели сме да забучим
2 лице щял си да забучиш щяла си да забучиш щяло си да забучиш щели сте да забучите
3 лице щял (е) да забучи щяла (е) да забучи щяло (е) да забучи щели (са) да забучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забучил щяла съм да съм забучила щяло съм да съм забучило щели сме да сме забучили
2 лице щял си да си забучил щяла си да си забучила щяло си да си забучило щели сте да сте забучили
3 лице щял (е) да е забучил щяла (е) да е забучила щяло (е) да е забучило щели (са) да са забучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забучил бих забучила бих забучило бихме забучили
2 лице би забучил би забучила би забучило бихте забучили
3 лице би забучил би забучила би забучило биха забучили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·бу·чи за·бу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бу·чен
непълен член за·бу·че·ния
пълен член за·бу·че·ни·ят
женски род за·бу·че·на
членувано за·бу·че·на·та
среден род за·бу·че·но
членувано за·бу·че·но·то
множествено число за·бу·че·ни
членувано за·бу·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бу·чил
непълен член за·бу·чи·лия
пълен член за·бу·чи·ли·ят
женски род за·бу·чи·ла
членувано за·бу·чи·ла·та
среден род за·бу·чи·ло
членувано за·бу·чи·ло·то
множествено число за·бу·чи·ли
членувано за·бу·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бу·чел
непълен член за·бу·че·лия
пълен член за·бу·че·ли·ят
женски род за·бу·че·ла
членувано за·бу·че·ла·та
среден род за·бу·че·ло
членувано за·бу·че·ло·то
множествено число за·бу·че·ли
членувано за·бу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бу·чещ
непълен член за·бу·че·щия
пълен член за·бу·че·щи·ят
женски род за·бу·че·ща
членувано за·бу·че·ща·та
среден род за·бу·че·що
членувано за·бу·че·що·то
множествено число за·бу·че·щи
членувано за·бу·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·бу·чей·ки