Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/забатача

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола забатача. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ба·та·ча за·ба·та·чим
2 лице за·ба·та·чиш за·ба·та·чи·те
3 лице за·ба·та·чи за·ба·та·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ба·та·чих за·ба·та·чих·ме
2 лице за·ба·та·чи за·ба·та·чих·те
3 лице за·ба·та·чи за·ба·та·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ба·та·чех за·ба·та·чех·ме
2 лице за·ба·та·че·ше за·ба·та·чех·те
3 лице за·ба·та·че·ше за·ба·та·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забатачил съм забатачила съм забатачило съм забатачили сме
2 лице забатачил си забатачила си забатачило си забатачили сте
3 лице забатачил е забатачила е забатачило е забатачили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забатачил бях забатачила бях забатачило бяхме забатачили
2 лице беше забатачил беше забатачила беше забатачило бяхте забатачили
3 лице беше забатачил беше забатачила беше забатачило бяха забатачили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще забатача ще забатачим
2 лице ще забатачиш ще забатачите
3 лице ще забатачи ще забатачат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забатачил ще съм забатачила ще съм забатачило ще сме забатачили
2 лице ще си забатачил ще си забатачила ще си забатачило ще сте забатачили
3 лице ще е забатачил ще е забатачила ще е забатачило ще са забатачили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да забатача щяхме да забатачим
2 лице щеше да забатачиш щяхте да забатачите
3 лице щеше да забатачи щяха да забатачат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забатачил щях да съм забатачила щях да съм забатачило щяхме да сме забатачили
2 лице щеше да си забатачил щеше да си забатачила щеше да си забатачило щяхте да сте забатачили
3 лице щеше да е забатачил щеше да е забатачила щеше да е забатачило щяха да са забатачили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забатачел съм забатачела съм забатачело съм забатачели сме
2 лице забатачел си забатачела си забатачело си забатачели сте
3 лице забатачел (е) забатачела (е) забатачело (е) забатачели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забатачил съм забатачила съм забатачило съм забатачили сме
2 лице забатачил си забатачила си забатачило си забатачили сте
3 лице забатачил (е) забатачила (е) забатачило (е) забатачили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забатачил била съм забатачила било съм забатачило били сме забатачили
2 лице бил си забатачил била си забатачила било си забатачило били сте забатачили
3 лице бил (е) забатачил била (е) забатачила било (е) забатачило били (са) забатачили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забатача щяла съм да забатача щяло съм да забатача щели сме да забатачим
2 лице щял си да забатачиш щяла си да забатачиш щяло си да забатачиш щели сте да забатачите
3 лице щял (е) да забатачи щяла (е) да забатачи щяло (е) да забатачи щели (са) да забатачат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забатачил щяла съм да съм забатачила щяло съм да съм забатачило щели сме да сме забатачили
2 лице щял си да си забатачил щяла си да си забатачила щяло си да си забатачило щели сте да сте забатачили
3 лице щял (е) да е забатачил щяла (е) да е забатачила щяло (е) да е забатачило щели (са) да са забатачили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забатачил бих забатачила бих забатачило бихме забатачили
2 лице би забатачил би забатачила би забатачило бихте забатачили
3 лице би забатачил би забатачила би забатачило биха забатачили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·ба·та·чи за·ба·та·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ба·та·чен
непълен член за·ба·та·че·ния
пълен член за·ба·та·че·ни·ят
женски род за·ба·та·че·на
членувано за·ба·та·че·на·та
среден род за·ба·та·че·но
членувано за·ба·та·че·но·то
множествено число за·ба·та·че·ни
членувано за·ба·та·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ба·та·чил
непълен член за·ба·та·чи·лия
пълен член за·ба·та·чи·ли·ят
женски род за·ба·та·чи·ла
членувано за·ба·та·чи·ла·та
среден род за·ба·та·чи·ло
членувано за·ба·та·чи·ло·то
множествено число за·ба·та·чи·ли
членувано за·ба·та·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ба·та·чел
непълен член за·ба·та·че·лия
пълен член за·ба·та·че·ли·ят
женски род за·ба·та·че·ла
членувано за·ба·та·че·ла·та
среден род за·ба·та·че·ло
членувано за·ба·та·че·ло·то
множествено число за·ба·та·че·ли
членувано за·ба·та·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ба·та·чещ
непълен член за·ба·та·че·щия
пълен член за·ба·та·че·щи·ят
женски род за·ба·та·че·ща
членувано за·ба·та·че·ща·та
среден род за·ба·та·че·що
членувано за·ба·та·че·що·то
множествено число за·ба·та·че·щи
членувано за·ба·та·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·ба·та·чей·ки