Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/доумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола доумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·мя·вам до·у·мя·ва·ме
2 лице до·у·мя·ваш до·у·мя·ва·те
3 лице до·у·мя·ва до·у·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·мя·вах до·у·мя·вах·ме
2 лице до·у·мя·ва до·у·мя·вах·те
3 лице до·у·мя·ва до·у·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·мя·вах до·у·мя·вах·ме
2 лице до·у·мя·ва·ше до·у·мя·вах·те
3 лице до·у·мя·ва·ше до·у·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доумявал съм доумявала съм доумявало съм доумявали сме
2 лице доумявал си доумявала си доумявало си доумявали сте
3 лице доумявал е доумявала е доумявало е доумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доумявал бях доумявала бях доумявало бяхме доумявали
2 лице беше доумявал беше доумявала беше доумявало бяхте доумявали
3 лице беше доумявал беше доумявала беше доумявало бяха доумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще доумявам ще доумяваме
2 лице ще доумяваш ще доумявате
3 лице ще доумява ще доумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доумявал ще съм доумявала ще съм доумявало ще сме доумявали
2 лице ще си доумявал ще си доумявала ще си доумявало ще сте доумявали
3 лице ще е доумявал ще е доумявала ще е доумявало ще са доумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да доумявам щяхме да доумяваме
2 лице щеше да доумяваш щяхте да доумявате
3 лице щеше да доумява щяха да доумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доумявал щях да съм доумявала щях да съм доумявало щяхме да сме доумявали
2 лице щеше да си доумявал щеше да си доумявала щеше да си доумявало щяхте да сте доумявали
3 лице щеше да е доумявал щеше да е доумявала щеше да е доумявало щяха да са доумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доумявал съм доумявала съм доумявало съм доумявали сме
2 лице доумявал си доумявала си доумявало си доумявали сте
3 лице доумявал (е) доумявала (е) доумявало (е) доумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доумявал съм доумявала съм доумявало съм доумявали сме
2 лице доумявал си доумявала си доумявало си доумявали сте
3 лице доумявал (е) доумявала (е) доумявало (е) доумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доумявал била съм доумявала било съм доумявало били сме доумявали
2 лице бил си доумявал била си доумявала било си доумявало били сте доумявали
3 лице бил (е) доумявал била (е) доумявала било (е) доумявало били (са) доумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доумявам щяла съм да доумявам щяло съм да доумявам щели сме да доумяваме
2 лице щял си да доумяваш щяла си да доумяваш щяло си да доумяваш щели сте да доумявате
3 лице щял (е) да доумява щяла (е) да доумява щяло (е) да доумява щели (са) да доумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доумявал щяла съм да съм доумявала щяло съм да съм доумявало щели сме да сме доумявали
2 лице щял си да си доумявал щяла си да си доумявала щяло си да си доумявало щели сте да сте доумявали
3 лице щял (е) да е доумявал щяла (е) да е доумявала щяло (е) да е доумявало щели (са) да са доумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доумявал бих доумявала бих доумявало бихме доумявали
2 лице би доумявал би доумявала би доумявало бихте доумявали
3 лице би доумявал би доумявала би доумявало биха доумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
до·у·мя·вай до·у·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·мя·ван
непълен член до·у·мя·ва·ния
пълен член до·у·мя·ва·ни·ят
женски род до·у·мя·ва·на
членувано до·у·мя·ва·на·та
среден род до·у·мя·ва·но
членувано до·у·мя·ва·но·то
множествено число до·у·мя·ва·ни
членувано до·у·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·мя·вал
непълен член до·у·мя·ва·лия
пълен член до·у·мя·ва·ли·ят
женски род до·у·мя·ва·ла
членувано до·у·мя·ва·ла·та
среден род до·у·мя·ва·ло
членувано до·у·мя·ва·ло·то
множествено число до·у·мя·ва·ли
членувано до·у·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·мя·вал
непълен член до·у·мя·ва·лия
пълен член до·у·мя·ва·ли·ят
женски род до·у·мя·ва·ла
членувано до·у·мя·ва·ла·та
среден род до·у·мя·ва·ло
членувано до·у·мя·ва·ло·то
множествено число до·у·мя·ва·ли
членувано до·у·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·мя·ващ
непълен член до·у·мя·ва·щия
пълен член до·у·мя·ва·щи·ят
женски род до·у·мя·ва·ща
членувано до·у·мя·ва·ща·та
среден род до·у·мя·ва·що
членувано до·у·мя·ва·що·то
множествено число до·у·мя·ва·щи
членувано до·у·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

до·у·мя·вай·ки