Шаблон:Словоформи/дозволявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола дозволявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице доз·во·ля·вам доз·во·ля·ва·ме
2 лице доз·во·ля·ваш доз·во·ля·ва·те
3 лице доз·во·ля·ва доз·во·ля·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице доз·во·ля·вах доз·во·ля·вах·ме
2 лице доз·во·ля·ва доз·во·ля·вах·те
3 лице доз·во·ля·ва доз·во·ля·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице доз·во·ля·вах доз·во·ля·вах·ме
2 лице доз·во·ля·ва·ше доз·во·ля·вах·те
3 лице доз·во·ля·ва·ше доз·во·ля·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дозволявал съм дозволявала съм дозволявало съм дозволявали сме
2 лице дозволявал си дозволявала си дозволявало си дозволявали сте
3 лице дозволявал е дозволявала е дозволявало е дозволявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дозволявал бях дозволявала бях дозволявало бяхме дозволявали
2 лице беше дозволявал беше дозволявала беше дозволявало бяхте дозволявали
3 лице беше дозволявал беше дозволявала беше дозволявало бяха дозволявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще дозволявам ще дозволяваме
2 лице ще дозволяваш ще дозволявате
3 лице ще дозволява ще дозволяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дозволявал ще съм дозволявала ще съм дозволявало ще сме дозволявали
2 лице ще си дозволявал ще си дозволявала ще си дозволявало ще сте дозволявали
3 лице ще е дозволявал ще е дозволявала ще е дозволявало ще са дозволявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да дозволявам щяхме да дозволяваме
2 лице щеше да дозволяваш щяхте да дозволявате
3 лице щеше да дозволява щяха да дозволяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дозволявал щях да съм дозволявала щях да съм дозволявало щяхме да сме дозволявали
2 лице щеше да си дозволявал щеше да си дозволявала щеше да си дозволявало щяхте да сте дозволявали
3 лице щеше да е дозволявал щеше да е дозволявала щеше да е дозволявало щяха да са дозволявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дозволявал съм дозволявала съм дозволявало съм дозволявали сме
2 лице дозволявал си дозволявала си дозволявало си дозволявали сте
3 лице дозволявал (е) дозволявала (е) дозволявало (е) дозволявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дозволявал съм дозволявала съм дозволявало съм дозволявали сме
2 лице дозволявал си дозволявала си дозволявало си дозволявали сте
3 лице дозволявал (е) дозволявала (е) дозволявало (е) дозволявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дозволявал била съм дозволявала било съм дозволявало били сме дозволявали
2 лице бил си дозволявал била си дозволявала било си дозволявало били сте дозволявали
3 лице бил (е) дозволявал била (е) дозволявала било (е) дозволявало били (са) дозволявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дозволявам щяла съм да дозволявам щяло съм да дозволявам щели сме да дозволяваме
2 лице щял си да дозволяваш щяла си да дозволяваш щяло си да дозволяваш щели сте да дозволявате
3 лице щял (е) да дозволява щяла (е) да дозволява щяло (е) да дозволява щели (са) да дозволяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дозволявал щяла съм да съм дозволявала щяло съм да съм дозволявало щели сме да сме дозволявали
2 лице щял си да си дозволявал щяла си да си дозволявала щяло си да си дозволявало щели сте да сте дозволявали
3 лице щял (е) да е дозволявал щяла (е) да е дозволявала щяло (е) да е дозволявало щели (са) да са дозволявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дозволявал бих дозволявала бих дозволявало бихме дозволявали
2 лице би дозволявал би дозволявала би дозволявало бихте дозволявали
3 лице би дозволявал би дозволявала би дозволявало биха дозволявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
доз·во·ля·вай доз·во·ля·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род доз·во·ля·ван
непълен член доз·во·ля·ва·ния
пълен член доз·во·ля·ва·ни·ят
женски род доз·во·ля·ва·на
членувано доз·во·ля·ва·на·та
среден род доз·во·ля·ва·но
членувано доз·во·ля·ва·но·то
множествено число доз·во·ля·ва·ни
членувано доз·во·ля·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род доз·во·ля·вал
непълен член доз·во·ля·ва·лия
пълен член доз·во·ля·ва·ли·ят
женски род доз·во·ля·ва·ла
членувано доз·во·ля·ва·ла·та
среден род доз·во·ля·ва·ло
членувано доз·во·ля·ва·ло·то
множествено число доз·во·ля·ва·ли
членувано доз·во·ля·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род доз·во·ля·вал
непълен член доз·во·ля·ва·лия
пълен член доз·во·ля·ва·ли·ят
женски род доз·во·ля·ва·ла
членувано доз·во·ля·ва·ла·та
среден род доз·во·ля·ва·ло
членувано доз·во·ля·ва·ло·то
множествено число доз·во·ля·ва·ли
членувано доз·во·ля·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род доз·во·ля·ващ
непълен член доз·во·ля·ва·щия
пълен член доз·во·ля·ва·щи·ят
женски род доз·во·ля·ва·ща
членувано доз·во·ля·ва·ща·та
среден род доз·во·ля·ва·що
членувано доз·во·ля·ва·що·то
множествено число доз·во·ля·ва·щи
членувано доз·во·ля·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

доз·во·ля·вай·ки