Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/двоумя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола двоумя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице дво·у·мя дво·у·мим
2 лице дво·у·миш дво·у·ми·те
3 лице дво·у·ми дво·у·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице дво·у·мих дво·у·мих·ме
2 лице дво·у·ми дво·у·мих·те
3 лице дво·у·ми дво·у·ми·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице дво·у·мях дво·у·мях·ме
2 лице дво·у·ме·ше дво·у·мях·те
3 лице дво·у·ме·ше дво·у·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице двоумил съм двоумила съм двоумило съм двоумили сме
2 лице двоумил си двоумила си двоумило си двоумили сте
3 лице двоумил е двоумила е двоумило е двоумили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях двоумил бях двоумила бях двоумило бяхме двоумили
2 лице беше двоумил беше двоумила беше двоумило бяхте двоумили
3 лице беше двоумил беше двоумила беше двоумило бяха двоумили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще двоумя ще двоумим
2 лице ще двоумиш ще двоумите
3 лице ще двоуми ще двоумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм двоумил ще съм двоумила ще съм двоумило ще сме двоумили
2 лице ще си двоумил ще си двоумила ще си двоумило ще сте двоумили
3 лице ще е двоумил ще е двоумила ще е двоумило ще са двоумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да двоумя щяхме да двоумим
2 лице щеше да двоумиш щяхте да двоумите
3 лице щеше да двоуми щяха да двоумят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм двоумил щях да съм двоумила щях да съм двоумило щяхме да сме двоумили
2 лице щеше да си двоумил щеше да си двоумила щеше да си двоумило щяхте да сте двоумили
3 лице щеше да е двоумил щеше да е двоумила щеше да е двоумило щяха да са двоумили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице двоумял съм двоумяла съм двоумяло съм двоумели сме
2 лице двоумял си двоумяла си двоумяло си двоумели сте
3 лице двоумял (е) двоумяла (е) двоумяло (е) двоумели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице двоумил съм двоумила съм двоумило съм двоумили сме
2 лице двоумил си двоумила си двоумило си двоумили сте
3 лице двоумил (е) двоумила (е) двоумило (е) двоумили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм двоумил била съм двоумила било съм двоумило били сме двоумили
2 лице бил си двоумил била си двоумила било си двоумило били сте двоумили
3 лице бил (е) двоумил била (е) двоумила било (е) двоумило били (са) двоумили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да двоумя щяла съм да двоумя щяло съм да двоумя щели сме да двоумим
2 лице щял си да двоумиш щяла си да двоумиш щяло си да двоумиш щели сте да двоумите
3 лице щял (е) да двоуми щяла (е) да двоуми щяло (е) да двоуми щели (са) да двоумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм двоумил щяла съм да съм двоумила щяло съм да съм двоумило щели сме да сме двоумили
2 лице щял си да си двоумил щяла си да си двоумила щяло си да си двоумило щели сте да сте двоумили
3 лице щял (е) да е двоумил щяла (е) да е двоумила щяло (е) да е двоумило щели (са) да са двоумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих двоумил бих двоумила бих двоумило бихме двоумили
2 лице би двоумил би двоумила би двоумило бихте двоумили
3 лице би двоумил би двоумила би двоумило биха двоумили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
дво·у·ми дво·у·ме·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род дво·у·мен
непълен член дво·у·ме·ния
пълен член дво·у·ме·ни·ят
женски род дво·у·ме·на
членувано дво·у·ме·на·та
среден род дво·у·ме·но
членувано дво·у·ме·но·то
множествено число дво·у·ме·ни
членувано дво·у·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род дво·у·мил
непълен член дво·у·ми·лия
пълен член дво·у·ми·ли·ят
женски род дво·у·ми·ла
членувано дво·у·ми·ла·та
среден род дво·у·ми·ло
членувано дво·у·ми·ло·то
множествено число дво·у·ми·ли
членувано дво·у·ми·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род дво·у·мял
непълен член дво·у·мя·лия
пълен член дво·у·мя·ли·ят
женски род дво·у·мя·ла
членувано дво·у·мя·ла·та
среден род дво·у·мя·ло
членувано дво·у·мя·ло·то
множествено число дво·у·ме·ли
членувано дво·у·ме·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род дво·у·мящ
непълен член дво·у·мя·щия
пълен член дво·у·мя·щи·ят
женски род дво·у·мя·ща
членувано дво·у·мя·ща·та
среден род дво·у·мя·що
членувано дво·у·мя·що·то
множествено число дво·у·мя·щи
членувано дво·у·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

дво·у·мей·ки