Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/грохотя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола грохотя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице гро·хо·тя гро·хо·тим
2 лице гро·хо·тиш гро·хо·ти·те
3 лице гро·хо·ти гро·хо·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице гро·хо·тих гро·хо·тих·ме
2 лице гро·хо·ти гро·хо·тих·те
3 лице гро·хо·ти гро·хо·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице гро·хо·тех гро·хо·тех·ме
2 лице гро·хо·те·ше гро·хо·тех·те
3 лице гро·хо·те·ше гро·хо·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице грохотил съм грохотила съм грохотило съм грохотили сме
2 лице грохотил си грохотила си грохотило си грохотили сте
3 лице грохотил е грохотила е грохотило е грохотили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях грохотил бях грохотила бях грохотило бяхме грохотили
2 лице беше грохотил беше грохотила беше грохотило бяхте грохотили
3 лице беше грохотил беше грохотила беше грохотило бяха грохотили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще грохотя ще грохотим
2 лице ще грохотиш ще грохотите
3 лице ще грохоти ще грохотят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм грохотил ще съм грохотила ще съм грохотило ще сме грохотили
2 лице ще си грохотил ще си грохотила ще си грохотило ще сте грохотили
3 лице ще е грохотил ще е грохотила ще е грохотило ще са грохотили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да грохотя щяхме да грохотим
2 лице щеше да грохотиш щяхте да грохотите
3 лице щеше да грохоти щяха да грохотят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм грохотил щях да съм грохотила щях да съм грохотило щяхме да сме грохотили
2 лице щеше да си грохотил щеше да си грохотила щеше да си грохотило щяхте да сте грохотили
3 лице щеше да е грохотил щеше да е грохотила щеше да е грохотило щяха да са грохотили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице грохотел съм грохотела съм грохотело съм грохотели сме
2 лице грохотел си грохотела си грохотело си грохотели сте
3 лице грохотел (е) грохотела (е) грохотело (е) грохотели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице грохотил съм грохотила съм грохотило съм грохотили сме
2 лице грохотил си грохотила си грохотило си грохотили сте
3 лице грохотил (е) грохотила (е) грохотило (е) грохотили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм грохотил била съм грохотила било съм грохотило били сме грохотили
2 лице бил си грохотил била си грохотила било си грохотило били сте грохотили
3 лице бил (е) грохотил била (е) грохотила било (е) грохотило били (са) грохотили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да грохотя щяла съм да грохотя щяло съм да грохотя щели сме да грохотим
2 лице щял си да грохотиш щяла си да грохотиш щяло си да грохотиш щели сте да грохотите
3 лице щял (е) да грохоти щяла (е) да грохоти щяло (е) да грохоти щели (са) да грохотят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм грохотил щяла съм да съм грохотила щяло съм да съм грохотило щели сме да сме грохотили
2 лице щял си да си грохотил щяла си да си грохотила щяло си да си грохотило щели сте да сте грохотили
3 лице щял (е) да е грохотил щяла (е) да е грохотила щяло (е) да е грохотило щели (са) да са грохотили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих грохотил бих грохотила бих грохотило бихме грохотили
2 лице би грохотил би грохотила би грохотило бихте грохотили
3 лице би грохотил би грохотила би грохотило биха грохотили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
гро·хо·ти гро·хо·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род гро·хо·тен
непълен член гро·хо·те·ния
пълен член гро·хо·те·ни·ят
женски род гро·хо·те·на
членувано гро·хо·те·на·та
среден род гро·хо·те·но
членувано гро·хо·те·но·то
множествено число гро·хо·те·ни
членувано гро·хо·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род гро·хо·тил
непълен член гро·хо·ти·лия
пълен член гро·хо·ти·ли·ят
женски род гро·хо·ти·ла
членувано гро·хо·ти·ла·та
среден род гро·хо·ти·ло
членувано гро·хо·ти·ло·то
множествено число гро·хо·ти·ли
членувано гро·хо·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род гро·хо·тел
непълен член гро·хо·те·лия
пълен член гро·хо·те·ли·ят
женски род гро·хо·те·ла
членувано гро·хо·те·ла·та
среден род гро·хо·те·ло
членувано гро·хо·те·ло·то
множествено число гро·хо·те·ли
членувано гро·хо·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род гро·хо·тещ
непълен член гро·хо·те·щия
пълен член гро·хо·те·щи·ят
женски род гро·хо·те·ща
членувано гро·хо·те·ща·та
среден род гро·хо·те·що
членувано гро·хо·те·що·то
множествено число гро·хо·те·щи
членувано гро·хо·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

гро·хо·тей·ки