Шаблон:Словоформи/възроптавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възроптавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·роп·та·вам въз·роп·та·ва·ме
2 лице въз·роп·та·ваш въз·роп·та·ва·те
3 лице въз·роп·та·ва въз·роп·та·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·роп·та·вах въз·роп·та·вах·ме
2 лице въз·роп·та·ва въз·роп·та·вах·те
3 лице въз·роп·та·ва въз·роп·та·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·роп·та·вах въз·роп·та·вах·ме
2 лице въз·роп·та·ва·ше въз·роп·та·вах·те
3 лице въз·роп·та·ва·ше въз·роп·та·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възроптавал съм възроптавала съм възроптавало съм възроптавали сме
2 лице възроптавал си възроптавала си възроптавало си възроптавали сте
3 лице възроптавал е възроптавала е възроптавало е възроптавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възроптавал бях възроптавала бях възроптавало бяхме възроптавали
2 лице беше възроптавал беше възроптавала беше възроптавало бяхте възроптавали
3 лице беше възроптавал беше възроптавала беше възроптавало бяха възроптавали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще възроптавам ще възроптаваме
2 лице ще възроптаваш ще възроптавате
3 лице ще възроптава ще възроптават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възроптавал ще съм възроптавала ще съм възроптавало ще сме възроптавали
2 лице ще си възроптавал ще си възроптавала ще си възроптавало ще сте възроптавали
3 лице ще е възроптавал ще е възроптавала ще е възроптавало ще са възроптавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да възроптавам щяхме да възроптаваме
2 лице щеше да възроптаваш щяхте да възроптавате
3 лице щеше да възроптава щяха да възроптават


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възроптавал щях да съм възроптавала щях да съм възроптавало щяхме да сме възроптавали
2 лице щеше да си възроптавал щеше да си възроптавала щеше да си възроптавало щяхте да сте възроптавали
3 лице щеше да е възроптавал щеше да е възроптавала щеше да е възроптавало щяха да са възроптавали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възроптавал съм възроптавала съм възроптавало съм възроптавали сме
2 лице възроптавал си възроптавала си възроптавало си възроптавали сте
3 лице възроптавал (е) възроптавала (е) възроптавало (е) възроптавали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възроптавал съм възроптавала съм възроптавало съм възроптавали сме
2 лице възроптавал си възроптавала си възроптавало си възроптавали сте
3 лице възроптавал (е) възроптавала (е) възроптавало (е) възроптавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възроптавал била съм възроптавала било съм възроптавало били сме възроптавали
2 лице бил си възроптавал била си възроптавала било си възроптавало били сте възроптавали
3 лице бил (е) възроптавал била (е) възроптавала било (е) възроптавало били (са) възроптавали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възроптавам щяла съм да възроптавам щяло съм да възроптавам щели сме да възроптаваме
2 лице щял си да възроптаваш щяла си да възроптаваш щяло си да възроптаваш щели сте да възроптавате
3 лице щял (е) да възроптава щяла (е) да възроптава щяло (е) да възроптава щели (са) да възроптават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възроптавал щяла съм да съм възроптавала щяло съм да съм възроптавало щели сме да сме възроптавали
2 лице щял си да си възроптавал щяла си да си възроптавала щяло си да си възроптавало щели сте да сте възроптавали
3 лице щял (е) да е възроптавал щяла (е) да е възроптавала щяло (е) да е възроптавало щели (са) да са възроптавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възроптавал бих възроптавала бих възроптавало бихме възроптавали
2 лице би възроптавал би възроптавала би възроптавало бихте възроптавали
3 лице би възроптавал би възроптавала би възроптавало биха възроптавали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
въз·роп·та·вай въз·роп·та·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·роп·та·ван
непълен член въз·роп·та·ва·ния
пълен член въз·роп·та·ва·ни·ят
женски род въз·роп·та·ва·на
членувано въз·роп·та·ва·на·та
среден род въз·роп·та·ва·но
членувано въз·роп·та·ва·но·то
множествено число въз·роп·та·ва·ни
членувано въз·роп·та·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·роп·та·вал
непълен член въз·роп·та·ва·лия
пълен член въз·роп·та·ва·ли·ят
женски род въз·роп·та·ва·ла
членувано въз·роп·та·ва·ла·та
среден род въз·роп·та·ва·ло
членувано въз·роп·та·ва·ло·то
множествено число въз·роп·та·ва·ли
членувано въз·роп·та·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·роп·та·вал
непълен член въз·роп·та·ва·лия
пълен член въз·роп·та·ва·ли·ят
женски род въз·роп·та·ва·ла
членувано въз·роп·та·ва·ла·та
среден род въз·роп·та·ва·ло
членувано въз·роп·та·ва·ло·то
множествено число въз·роп·та·ва·ли
членувано въз·роп·та·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·роп·та·ващ
непълен член въз·роп·та·ва·щия
пълен член въз·роп·та·ва·щи·ят
женски род въз·роп·та·ва·ща
членувано въз·роп·та·ва·ща·та
среден род въз·роп·та·ва·що
членувано въз·роп·та·ва·що·то
множествено число въз·роп·та·ва·щи
членувано въз·роп·та·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

въз·роп·та·вай·ки