Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възпротивя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възпротивя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вя въз·п·ро·ти·вим
2 лице въз·п·ро·ти·виш въз·п·ро·ти·ви·те
3 лице въз·п·ро·ти·ви въз·п·ро·ти·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вих въз·п·ро·ти·вих·ме
2 лице въз·п·ро·ти·ви въз·п·ро·ти·вих·те
3 лице въз·п·ро·ти·ви въз·п·ро·ти·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вях въз·п·ро·ти·вях·ме
2 лице въз·п·ро·ти·ве·ше въз·п·ро·ти·вях·те
3 лице въз·п·ро·ти·ве·ше въз·п·ро·ти·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивил съм възпротивила съм възпротивило съм възпротивили сме
2 лице възпротивил си възпротивила си възпротивило си възпротивили сте
3 лице възпротивил е възпротивила е възпротивило е възпротивили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпротивил бях възпротивила бях възпротивило бяхме възпротивили
2 лице беше възпротивил беше възпротивила беше възпротивило бяхте възпротивили
3 лице беше възпротивил беше възпротивила беше възпротивило бяха възпротивили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възпротивя ще възпротивим
2 лице ще възпротивиш ще възпротивите
3 лице ще възпротиви ще възпротивят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпротивил ще съм възпротивила ще съм възпротивило ще сме възпротивили
2 лице ще си възпротивил ще си възпротивила ще си възпротивило ще сте възпротивили
3 лице ще е възпротивил ще е възпротивила ще е възпротивило ще са възпротивили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възпротивя щяхме да възпротивим
2 лице щеше да възпротивиш щяхте да възпротивите
3 лице щеше да възпротиви щяха да възпротивят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпротивил щях да съм възпротивила щях да съм възпротивило щяхме да сме възпротивили
2 лице щеше да си възпротивил щеше да си възпротивила щеше да си възпротивило щяхте да сте възпротивили
3 лице щеше да е възпротивил щеше да е възпротивила щеше да е възпротивило щяха да са възпротивили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивял съм възпротивяла съм възпротивяло съм възпротивели сме
2 лице възпротивял си възпротивяла си възпротивяло си възпротивели сте
3 лице възпротивял (е) възпротивяла (е) възпротивяло (е) възпротивели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивил съм възпротивила съм възпротивило съм възпротивили сме
2 лице възпротивил си възпротивила си възпротивило си възпротивили сте
3 лице възпротивил (е) възпротивила (е) възпротивило (е) възпротивили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпротивил била съм възпротивила било съм възпротивило били сме възпротивили
2 лице бил си възпротивил била си възпротивила било си възпротивило били сте възпротивили
3 лице бил (е) възпротивил била (е) възпротивила било (е) възпротивило били (са) възпротивили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпротивя щяла съм да възпротивя щяло съм да възпротивя щели сме да възпротивим
2 лице щял си да възпротивиш щяла си да възпротивиш щяло си да възпротивиш щели сте да възпротивите
3 лице щял (е) да възпротиви щяла (е) да възпротиви щяло (е) да възпротиви щели (са) да възпротивят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпротивил щяла съм да съм възпротивила щяло съм да съм възпротивило щели сме да сме възпротивили
2 лице щял си да си възпротивил щяла си да си възпротивила щяло си да си възпротивило щели сте да сте възпротивили
3 лице щял (е) да е възпротивил щяла (е) да е възпротивила щяло (е) да е възпротивило щели (са) да са възпротивили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпротивил бих възпротивила бих възпротивило бихме възпротивили
2 лице би възпротивил би възпротивила би възпротивило бихте възпротивили
3 лице би възпротивил би възпротивила би възпротивило биха възпротивили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·п·ро·ти·ви въз·п·ро·ти·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вен
непълен член въз·п·ро·ти·ве·ния
пълен член въз·п·ро·ти·ве·ни·ят
женски род въз·п·ро·ти·ве·на
членувано въз·п·ро·ти·ве·на·та
среден род въз·п·ро·ти·ве·но
членувано въз·п·ро·ти·ве·но·то
множествено число въз·п·ро·ти·ве·ни
членувано въз·п·ро·ти·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вил
непълен член въз·п·ро·ти·ви·лия
пълен член въз·п·ро·ти·ви·ли·ят
женски род въз·п·ро·ти·ви·ла
членувано въз·п·ро·ти·ви·ла·та
среден род въз·п·ро·ти·ви·ло
членувано въз·п·ро·ти·ви·ло·то
множествено число въз·п·ро·ти·ви·ли
членувано въз·п·ро·ти·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вял
непълен член въз·п·ро·ти·вя·лия
пълен член въз·п·ро·ти·вя·ли·ят
женски род въз·п·ро·ти·вя·ла
членувано въз·п·ро·ти·вя·ла·та
среден род въз·п·ро·ти·вя·ло
членувано въз·п·ро·ти·вя·ло·то
множествено число въз·п·ро·ти·ве·ли
членувано въз·п·ро·ти·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вящ
непълен член въз·п·ро·ти·вя·щия
пълен член въз·п·ро·ти·вя·щи·ят
женски род въз·п·ро·ти·вя·ща
членувано въз·п·ро·ти·вя·ща·та
среден род въз·п·ро·ти·вя·що
членувано въз·п·ро·ти·вя·що·то
множествено число въз·п·ро·ти·вя·щи
членувано въз·п·ро·ти·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·п·ро·ти·вей·ки