Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възпра

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възпра. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ра въз·п·рем
2 лице въз·п·реш въз·п·ре·те
3 лице въз·п·ре въз·п·рат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·рях въз·п·рях·ме
2 лице въз·п·ря въз·п·рях·те
3 лице въз·п·ря въз·п·ря·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·рях въз·п·рях·ме
2 лице въз·п·ре·ше въз·п·рях·те
3 лице въз·п·ре·ше въз·п·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрял съм възпряла съм възпряло съм възпрели сме
2 лице възпрял си възпряла си възпряло си възпрели сте
3 лице възпрял е възпряла е възпряло е възпрели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпрял бях възпряла бях възпряло бяхме възпрели
2 лице беше възпрял беше възпряла беше възпряло бяхте възпрели
3 лице беше възпрял беше възпряла беше възпряло бяха възпрели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възпра ще възпрем
2 лице ще възпреш ще възпрете
3 лице ще възпре ще възпрат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпрял ще съм възпряла ще съм възпряло ще сме възпрели
2 лице ще си възпрял ще си възпряла ще си възпряло ще сте възпрели
3 лице ще е възпрял ще е възпряла ще е възпряло ще са възпрели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възпра щяхме да възпрем
2 лице щеше да възпреш щяхте да възпрете
3 лице щеше да възпре щяха да възпрат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпрял щях да съм възпряла щях да съм възпряло щяхме да сме възпрели
2 лице щеше да си възпрял щеше да си възпряла щеше да си възпряло щяхте да сте възпрели
3 лице щеше да е възпрял щеше да е възпряла щеше да е възпряло щяха да са възпрели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрял съм възпряла съм възпряло съм възпрели сме
2 лице възпрял си възпряла си възпряло си възпрели сте
3 лице възпрял (е) възпряла (е) възпряло (е) възпрели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрял съм възпряла съм възпряло съм възпрели сме
2 лице възпрял си възпряла си възпряло си възпрели сте
3 лице възпрял (е) възпряла (е) възпряло (е) възпрели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпрял била съм възпряла било съм възпряло били сме възпрели
2 лице бил си възпрял била си възпряла било си възпряло били сте възпрели
3 лице бил (е) възпрял била (е) възпряла било (е) възпряло били (са) възпрели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпра щяла съм да възпра щяло съм да възпра щели сме да възпрем
2 лице щял си да възпреш щяла си да възпреш щяло си да възпреш щели сте да възпрете
3 лице щял (е) да възпре щяла (е) да възпре щяло (е) да възпре щели (са) да възпрат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпрял щяла съм да съм възпряла щяло съм да съм възпряло щели сме да сме възпрели
2 лице щял си да си възпрял щяла си да си възпряла щяло си да си възпряло щели сте да сте възпрели
3 лице щял (е) да е възпрял щяла (е) да е възпряла щяло (е) да е възпряло щели (са) да са възпрели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпрял бих възпряла бих възпряло бихме възпрели
2 лице би възпрял би възпряла би възпряло бихте възпрели
3 лице би възпрял би възпряла би възпряло биха възпрели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·п·ри въз·п·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·рян
непълен член въз·п·ря·ния
пълен член въз·п·ря·ни·ят
женски род въз·п·ря·на
членувано въз·п·ря·на·та
среден род въз·п·ря·но
членувано въз·п·ря·но·то
множествено число въз·п·ре·ни
членувано въз·п·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·рял
непълен член въз·п·ре·лия
пълен член въз·п·ре·ли·ят
женски род въз·п·ря·ла
членувано въз·п·ря·ла·та
среден род въз·п·ря·ло
членувано въз·п·ря·ло·то
множествено число въз·п·ре·ли
членувано въз·п·ре·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·рял
непълен член въз·п·ре·лия
пълен член въз·п·ре·ли·ят
женски род въз·п·ря·ла
членувано въз·п·ря·ла·та
среден род въз·п·ря·ло
членувано въз·п·ря·ло·то
множествено число въз·п·ре·ли
членувано въз·п·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]