Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възпламеня

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възпламеня. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ла·ме·ня въз·п·ла·ме·ним
2 лице въз·п·ла·ме·ниш въз·п·ла·ме·ни·те
3 лице въз·п·ла·ме·ни въз·п·ла·ме·нят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ла·ме·них въз·п·ла·ме·них·ме
2 лице въз·п·ла·ме·ни въз·п·ла·ме·них·те
3 лице въз·п·ла·ме·ни въз·п·ла·ме·ни·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ла·ме·нях въз·п·ла·ме·нях·ме
2 лице въз·п·ла·ме·не·ше въз·п·ла·ме·нях·те
3 лице въз·п·ла·ме·не·ше въз·п·ла·ме·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпламенил съм възпламенила съм възпламенило съм възпламенили сме
2 лице възпламенил си възпламенила си възпламенило си възпламенили сте
3 лице възпламенил е възпламенила е възпламенило е възпламенили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпламенил бях възпламенила бях възпламенило бяхме възпламенили
2 лице беше възпламенил беше възпламенила беше възпламенило бяхте възпламенили
3 лице беше възпламенил беше възпламенила беше възпламенило бяха възпламенили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възпламеня ще възпламеним
2 лице ще възпламениш ще възпламените
3 лице ще възпламени ще възпламенят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпламенил ще съм възпламенила ще съм възпламенило ще сме възпламенили
2 лице ще си възпламенил ще си възпламенила ще си възпламенило ще сте възпламенили
3 лице ще е възпламенил ще е възпламенила ще е възпламенило ще са възпламенили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възпламеня щяхме да възпламеним
2 лице щеше да възпламениш щяхте да възпламените
3 лице щеше да възпламени щяха да възпламенят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпламенил щях да съм възпламенила щях да съм възпламенило щяхме да сме възпламенили
2 лице щеше да си възпламенил щеше да си възпламенила щеше да си възпламенило щяхте да сте възпламенили
3 лице щеше да е възпламенил щеше да е възпламенила щеше да е възпламенило щяха да са възпламенили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпламенял съм възпламеняла съм възпламеняло съм възпламенели сме
2 лице възпламенял си възпламеняла си възпламеняло си възпламенели сте
3 лице възпламенял (е) възпламеняла (е) възпламеняло (е) възпламенели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпламенил съм възпламенила съм възпламенило съм възпламенили сме
2 лице възпламенил си възпламенила си възпламенило си възпламенили сте
3 лице възпламенил (е) възпламенила (е) възпламенило (е) възпламенили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпламенил била съм възпламенила било съм възпламенило били сме възпламенили
2 лице бил си възпламенил била си възпламенила било си възпламенило били сте възпламенили
3 лице бил (е) възпламенил била (е) възпламенила било (е) възпламенило били (са) възпламенили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпламеня щяла съм да възпламеня щяло съм да възпламеня щели сме да възпламеним
2 лице щял си да възпламениш щяла си да възпламениш щяло си да възпламениш щели сте да възпламените
3 лице щял (е) да възпламени щяла (е) да възпламени щяло (е) да възпламени щели (са) да възпламенят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпламенил щяла съм да съм възпламенила щяло съм да съм възпламенило щели сме да сме възпламенили
2 лице щял си да си възпламенил щяла си да си възпламенила щяло си да си възпламенило щели сте да сте възпламенили
3 лице щял (е) да е възпламенил щяла (е) да е възпламенила щяло (е) да е възпламенило щели (са) да са възпламенили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпламенил бих възпламенила бих възпламенило бихме възпламенили
2 лице би възпламенил би възпламенила би възпламенило бихте възпламенили
3 лице би възпламенил би възпламенила би възпламенило биха възпламенили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·п·ла·ме·ни въз·п·ла·ме·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ла·ме·нен
непълен член въз·п·ла·ме·не·ния
пълен член въз·п·ла·ме·не·ни·ят
женски род въз·п·ла·ме·не·на
членувано въз·п·ла·ме·не·на·та
среден род въз·п·ла·ме·не·но
членувано въз·п·ла·ме·не·но·то
множествено число въз·п·ла·ме·не·ни
членувано въз·п·ла·ме·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ла·ме·нил
непълен член въз·п·ла·ме·ни·лия
пълен член въз·п·ла·ме·ни·ли·ят
женски род въз·п·ла·ме·ни·ла
членувано въз·п·ла·ме·ни·ла·та
среден род въз·п·ла·ме·ни·ло
членувано въз·п·ла·ме·ни·ло·то
множествено число въз·п·ла·ме·ни·ли
членувано въз·п·ла·ме·ни·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ла·ме·нял
непълен член въз·п·ла·ме·ня·лия
пълен член въз·п·ла·ме·ня·ли·ят
женски род въз·п·ла·ме·ня·ла
членувано въз·п·ла·ме·ня·ла·та
среден род въз·п·ла·ме·ня·ло
членувано въз·п·ла·ме·ня·ло·то
множествено число въз·п·ла·ме·не·ли
членувано въз·п·ла·ме·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ла·ме·нящ
непълен член въз·п·ла·ме·ня·щия
пълен член въз·п·ла·ме·ня·щи·ят
женски род въз·п·ла·ме·ня·ща
членувано въз·п·ла·ме·ня·ща·та
среден род въз·п·ла·ме·ня·що
членувано въз·п·ла·ме·ня·що·то
множествено число въз·п·ла·ме·ня·щи
членувано въз·п·ла·ме·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·п·ла·ме·ней·ки