Шаблон:Словоформи/възпитавам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола възпитавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·пи·та·вам въз·пи·та·ва·ме
2 лице въз·пи·та·ваш въз·пи·та·ва·те
3 лице въз·пи·та·ва въз·пи·та·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·пи·та·вах въз·пи·та·вах·ме
2 лице въз·пи·та·ва въз·пи·та·вах·те
3 лице въз·пи·та·ва въз·пи·та·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·пи·та·вах въз·пи·та·вах·ме
2 лице въз·пи·та·ва·ше въз·пи·та·вах·те
3 лице въз·пи·та·ва·ше въз·пи·та·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитавал съм възпитавала съм възпитавало съм възпитавали сме
2 лице възпитавал си възпитавала си възпитавало си възпитавали сте
3 лице възпитавал е възпитавала е възпитавало е възпитавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпитавал бях възпитавала бях възпитавало бяхме възпитавали
2 лице беше възпитавал беше възпитавала беше възпитавало бяхте възпитавали
3 лице беше възпитавал беше възпитавала беше възпитавало бяха възпитавали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще възпитавам ще възпитаваме
2 лице ще възпитаваш ще възпитавате
3 лице ще възпитава ще възпитават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпитавал ще съм възпитавала ще съм възпитавало ще сме възпитавали
2 лице ще си възпитавал ще си възпитавала ще си възпитавало ще сте възпитавали
3 лице ще е възпитавал ще е възпитавала ще е възпитавало ще са възпитавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да възпитавам щяхме да възпитаваме
2 лице щеше да възпитаваш щяхте да възпитавате
3 лице щеше да възпитава щяха да възпитават


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпитавал щях да съм възпитавала щях да съм възпитавало щяхме да сме възпитавали
2 лице щеше да си възпитавал щеше да си възпитавала щеше да си възпитавало щяхте да сте възпитавали
3 лице щеше да е възпитавал щеше да е възпитавала щеше да е възпитавало щяха да са възпитавали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитавал съм възпитавала съм възпитавало съм възпитавали сме
2 лице възпитавал си възпитавала си възпитавало си възпитавали сте
3 лице възпитавал (е) възпитавала (е) възпитавало (е) възпитавали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитавал съм възпитавала съм възпитавало съм възпитавали сме
2 лице възпитавал си възпитавала си възпитавало си възпитавали сте
3 лице възпитавал (е) възпитавала (е) възпитавало (е) възпитавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпитавал била съм възпитавала било съм възпитавало били сме възпитавали
2 лице бил си възпитавал била си възпитавала било си възпитавало били сте възпитавали
3 лице бил (е) възпитавал била (е) възпитавала било (е) възпитавало били (са) възпитавали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпитавам щяла съм да възпитавам щяло съм да възпитавам щели сме да възпитаваме
2 лице щял си да възпитаваш щяла си да възпитаваш щяло си да възпитаваш щели сте да възпитавате
3 лице щял (е) да възпитава щяла (е) да възпитава щяло (е) да възпитава щели (са) да възпитават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпитавал щяла съм да съм възпитавала щяло съм да съм възпитавало щели сме да сме възпитавали
2 лице щял си да си възпитавал щяла си да си възпитавала щяло си да си възпитавало щели сте да сте възпитавали
3 лице щял (е) да е възпитавал щяла (е) да е възпитавала щяло (е) да е възпитавало щели (са) да са възпитавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпитавал бих възпитавала бих възпитавало бихме възпитавали
2 лице би възпитавал би възпитавала би възпитавало бихте възпитавали
3 лице би възпитавал би възпитавала би възпитавало биха възпитавали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
въз·пи·та·вай въз·пи·та·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·пи·та·ван
непълен член въз·пи·та·ва·ния
пълен член въз·пи·та·ва·ни·ят
женски род въз·пи·та·ва·на
членувано въз·пи·та·ва·на·та
среден род въз·пи·та·ва·но
членувано въз·пи·та·ва·но·то
множествено число въз·пи·та·ва·ни
членувано въз·пи·та·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·пи·та·вал
непълен член въз·пи·та·ва·лия
пълен член въз·пи·та·ва·ли·ят
женски род въз·пи·та·ва·ла
членувано въз·пи·та·ва·ла·та
среден род въз·пи·та·ва·ло
членувано въз·пи·та·ва·ло·то
множествено число въз·пи·та·ва·ли
членувано въз·пи·та·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·пи·та·вал
непълен член въз·пи·та·ва·лия
пълен член въз·пи·та·ва·ли·ят
женски род въз·пи·та·ва·ла
членувано въз·пи·та·ва·ла·та
среден род въз·пи·та·ва·ло
членувано въз·пи·та·ва·ло·то
множествено число въз·пи·та·ва·ли
членувано въз·пи·та·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·пи·та·ващ
непълен член въз·пи·та·ва·щия
пълен член въз·пи·та·ва·щи·ят
женски род въз·пи·та·ва·ща
членувано въз·пи·та·ва·ща·та
среден род въз·пи·та·ва·що
членувано въз·пи·та·ва·що·то
множествено число въз·пи·та·ва·щи
членувано въз·пи·та·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

въз·пи·та·вай·ки