Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възпирам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възпирам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пи·рам въз·пи·ра·ме
2 лице въз·пи·раш въз·пи·ра·те
3 лице въз·пи·ра въз·пи·рат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пи·рах въз·пи·рах·ме
2 лице въз·пи·ра въз·пи·рах·те
3 лице въз·пи·ра въз·пи·ра·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пи·рах въз·пи·рах·ме
2 лице въз·пи·ра·ше въз·пи·рах·те
3 лице въз·пи·ра·ше въз·пи·ра·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпирал съм възпирала съм възпирало съм възпирали сме
2 лице възпирал си възпирала си възпирало си възпирали сте
3 лице възпирал е възпирала е възпирало е възпирали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпирал бях възпирала бях възпирало бяхме възпирали
2 лице беше възпирал беше възпирала беше възпирало бяхте възпирали
3 лице беше възпирал беше възпирала беше възпирало бяха възпирали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възпирам ще възпираме
2 лице ще възпираш ще възпирате
3 лице ще възпира ще възпират


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпирал ще съм възпирала ще съм възпирало ще сме възпирали
2 лице ще си възпирал ще си възпирала ще си възпирало ще сте възпирали
3 лице ще е възпирал ще е възпирала ще е възпирало ще са възпирали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възпирам щяхме да възпираме
2 лице щеше да възпираш щяхте да възпирате
3 лице щеше да възпира щяха да възпират


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпирал щях да съм възпирала щях да съм възпирало щяхме да сме възпирали
2 лице щеше да си възпирал щеше да си възпирала щеше да си възпирало щяхте да сте възпирали
3 лице щеше да е възпирал щеше да е възпирала щеше да е възпирало щяха да са възпирали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпирал съм възпирала съм възпирало съм възпирали сме
2 лице възпирал си възпирала си възпирало си възпирали сте
3 лице възпирал (е) възпирала (е) възпирало (е) възпирали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпирал съм възпирала съм възпирало съм възпирали сме
2 лице възпирал си възпирала си възпирало си възпирали сте
3 лице възпирал (е) възпирала (е) възпирало (е) възпирали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпирал била съм възпирала било съм възпирало били сме възпирали
2 лице бил си възпирал била си възпирала било си възпирало били сте възпирали
3 лице бил (е) възпирал била (е) възпирала било (е) възпирало били (са) възпирали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпирам щяла съм да възпирам щяло съм да възпирам щели сме да възпираме
2 лице щял си да възпираш щяла си да възпираш щяло си да възпираш щели сте да възпирате
3 лице щял (е) да възпира щяла (е) да възпира щяло (е) да възпира щели (са) да възпират


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпирал щяла съм да съм възпирала щяло съм да съм възпирало щели сме да сме възпирали
2 лице щял си да си възпирал щяла си да си възпирала щяло си да си възпирало щели сте да сте възпирали
3 лице щял (е) да е възпирал щяла (е) да е възпирала щяло (е) да е възпирало щели (са) да са възпирали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпирал бих възпирала бих възпирало бихме възпирали
2 лице би възпирал би възпирала би възпирало бихте възпирали
3 лице би възпирал би възпирала би възпирало биха възпирали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·пи·рай въз·пи·рай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пи·ран
непълен член въз·пи·ра·ния
пълен член въз·пи·ра·ни·ят
женски род въз·пи·ра·на
членувано въз·пи·ра·на·та
среден род въз·пи·ра·но
членувано въз·пи·ра·но·то
множествено число въз·пи·ра·ни
членувано въз·пи·ра·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пи·рал
непълен член въз·пи·ра·лия
пълен член въз·пи·ра·ли·ят
женски род въз·пи·ра·ла
членувано въз·пи·ра·ла·та
среден род въз·пи·ра·ло
членувано въз·пи·ра·ло·то
множествено число въз·пи·ра·ли
членувано въз·пи·ра·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пи·рал
непълен член въз·пи·ра·лия
пълен член въз·пи·ра·ли·ят
женски род въз·пи·ра·ла
членувано въз·пи·ра·ла·та
среден род въз·пи·ра·ло
членувано въз·пи·ра·ло·то
множествено число въз·пи·ра·ли
членувано въз·пи·ра·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пи·ращ
непълен член въз·пи·ра·щия
пълен член въз·пи·ра·щи·ят
женски род въз·пи·ра·ща
членувано въз·пи·ра·ща·та
среден род въз·пи·ра·що
членувано въз·пи·ра·що·то
множествено число въз·пи·ра·щи
членувано въз·пи·ра·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·пи·рай·ки