Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възнамерявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възнамерявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·на·ме·ря·вам въз·на·ме·ря·ва·ме
2 лице въз·на·ме·ря·ваш въз·на·ме·ря·ва·те
3 лице въз·на·ме·ря·ва въз·на·ме·ря·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·на·ме·ря·вах въз·на·ме·ря·вах·ме
2 лице въз·на·ме·ря·ва въз·на·ме·ря·вах·те
3 лице въз·на·ме·ря·ва въз·на·ме·ря·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·на·ме·ря·вах въз·на·ме·ря·вах·ме
2 лице въз·на·ме·ря·ва·ше въз·на·ме·ря·вах·те
3 лице въз·на·ме·ря·ва·ше въз·на·ме·ря·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнамерявал съм възнамерявала съм възнамерявало съм възнамерявали сме
2 лице възнамерявал си възнамерявала си възнамерявало си възнамерявали сте
3 лице възнамерявал е възнамерявала е възнамерявало е възнамерявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възнамерявал бях възнамерявала бях възнамерявало бяхме възнамерявали
2 лице беше възнамерявал беше възнамерявала беше възнамерявало бяхте възнамерявали
3 лице беше възнамерявал беше възнамерявала беше възнамерявало бяха възнамерявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възнамерявам ще възнамеряваме
2 лице ще възнамеряваш ще възнамерявате
3 лице ще възнамерява ще възнамеряват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възнамерявал ще съм възнамерявала ще съм възнамерявало ще сме възнамерявали
2 лице ще си възнамерявал ще си възнамерявала ще си възнамерявало ще сте възнамерявали
3 лице ще е възнамерявал ще е възнамерявала ще е възнамерявало ще са възнамерявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възнамерявам щяхме да възнамеряваме
2 лице щеше да възнамеряваш щяхте да възнамерявате
3 лице щеше да възнамерява щяха да възнамеряват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възнамерявал щях да съм възнамерявала щях да съм възнамерявало щяхме да сме възнамерявали
2 лице щеше да си възнамерявал щеше да си възнамерявала щеше да си възнамерявало щяхте да сте възнамерявали
3 лице щеше да е възнамерявал щеше да е възнамерявала щеше да е възнамерявало щяха да са възнамерявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнамерявал съм възнамерявала съм възнамерявало съм възнамерявали сме
2 лице възнамерявал си възнамерявала си възнамерявало си възнамерявали сте
3 лице възнамерявал (е) възнамерявала (е) възнамерявало (е) възнамерявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнамерявал съм възнамерявала съм възнамерявало съм възнамерявали сме
2 лице възнамерявал си възнамерявала си възнамерявало си възнамерявали сте
3 лице възнамерявал (е) възнамерявала (е) възнамерявало (е) възнамерявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възнамерявал била съм възнамерявала било съм възнамерявало били сме възнамерявали
2 лице бил си възнамерявал била си възнамерявала било си възнамерявало били сте възнамерявали
3 лице бил (е) възнамерявал била (е) възнамерявала било (е) възнамерявало били (са) възнамерявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възнамерявам щяла съм да възнамерявам щяло съм да възнамерявам щели сме да възнамеряваме
2 лице щял си да възнамеряваш щяла си да възнамеряваш щяло си да възнамеряваш щели сте да възнамерявате
3 лице щял (е) да възнамерява щяла (е) да възнамерява щяло (е) да възнамерява щели (са) да възнамеряват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възнамерявал щяла съм да съм възнамерявала щяло съм да съм възнамерявало щели сме да сме възнамерявали
2 лице щял си да си възнамерявал щяла си да си възнамерявала щяло си да си възнамерявало щели сте да сте възнамерявали
3 лице щял (е) да е възнамерявал щяла (е) да е възнамерявала щяло (е) да е възнамерявало щели (са) да са възнамерявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възнамерявал бих възнамерявала бих възнамерявало бихме възнамерявали
2 лице би възнамерявал би възнамерявала би възнамерявало бихте възнамерявали
3 лице би възнамерявал би възнамерявала би възнамерявало биха възнамерявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·на·ме·ря·вай въз·на·ме·ря·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·на·ме·ря·ван
непълен член въз·на·ме·ря·ва·ния
пълен член въз·на·ме·ря·ва·ни·ят
женски род въз·на·ме·ря·ва·на
членувано въз·на·ме·ря·ва·на·та
среден род въз·на·ме·ря·ва·но
членувано въз·на·ме·ря·ва·но·то
множествено число въз·на·ме·ря·ва·ни
членувано въз·на·ме·ря·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·на·ме·ря·вал
непълен член въз·на·ме·ря·ва·лия
пълен член въз·на·ме·ря·ва·ли·ят
женски род въз·на·ме·ря·ва·ла
членувано въз·на·ме·ря·ва·ла·та
среден род въз·на·ме·ря·ва·ло
членувано въз·на·ме·ря·ва·ло·то
множествено число въз·на·ме·ря·ва·ли
членувано въз·на·ме·ря·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·на·ме·ря·вал
непълен член въз·на·ме·ря·ва·лия
пълен член въз·на·ме·ря·ва·ли·ят
женски род въз·на·ме·ря·ва·ла
членувано въз·на·ме·ря·ва·ла·та
среден род въз·на·ме·ря·ва·ло
членувано въз·на·ме·ря·ва·ло·то
множествено число въз·на·ме·ря·ва·ли
членувано въз·на·ме·ря·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·на·ме·ря·ващ
непълен член въз·на·ме·ря·ва·щия
пълен член въз·на·ме·ря·ва·щи·ят
женски род въз·на·ме·ря·ва·ща
членувано въз·на·ме·ря·ва·ща·та
среден род въз·на·ме·ря·ва·що
членувано въз·на·ме·ря·ва·що·то
множествено число въз·на·ме·ря·ва·щи
членувано въз·на·ме·ря·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·на·ме·ря·вай·ки