Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възмъжея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възмъжея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·мъ·жея въз·мъ·же·ем
2 лице въз·мъ·же·еш въз·мъ·же·е·те
3 лице въз·мъ·жее въз·мъ·же·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·мъ·жах въз·мъ·жах·ме
2 лице въз·мъ·жа въз·мъ·жах·те
3 лице въз·мъ·жа въз·мъ·жа·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·мъ·же·ех въз·мъ·же·ех·ме
2 лице въз·мъ·же·е·ше въз·мъ·же·ех·те
3 лице въз·мъ·же·е·ше въз·мъ·же·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжал съм възмъжала съм възмъжало съм възмъжали сме
2 лице възмъжал си възмъжала си възмъжало си възмъжали сте
3 лице възмъжал е възмъжала е възмъжало е възмъжали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмъжал бях възмъжала бях възмъжало бяхме възмъжали
2 лице беше възмъжал беше възмъжала беше възмъжало бяхте възмъжали
3 лице беше възмъжал беше възмъжала беше възмъжало бяха възмъжали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възмъжея ще възмъжеем
2 лице ще възмъжееш ще възмъжеете
3 лице ще възмъжее ще възмъжеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмъжал ще съм възмъжала ще съм възмъжало ще сме възмъжали
2 лице ще си възмъжал ще си възмъжала ще си възмъжало ще сте възмъжали
3 лице ще е възмъжал ще е възмъжала ще е възмъжало ще са възмъжали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възмъжея щяхме да възмъжеем
2 лице щеше да възмъжееш щяхте да възмъжеете
3 лице щеше да възмъжее щяха да възмъжеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмъжал щях да съм възмъжала щях да съм възмъжало щяхме да сме възмъжали
2 лице щеше да си възмъжал щеше да си възмъжала щеше да си възмъжало щяхте да сте възмъжали
3 лице щеше да е възмъжал щеше да е възмъжала щеше да е възмъжало щяха да са възмъжали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжеел съм възмъжеела съм възмъжеело съм възмъжеели сме
2 лице възмъжеел си възмъжеела си възмъжеело си възмъжеели сте
3 лице възмъжеел (е) възмъжеела (е) възмъжеело (е) възмъжеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжал съм възмъжала съм възмъжало съм възмъжали сме
2 лице възмъжал си възмъжала си възмъжало си възмъжали сте
3 лице възмъжал (е) възмъжала (е) възмъжало (е) възмъжали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмъжал била съм възмъжала било съм възмъжало били сме възмъжали
2 лице бил си възмъжал била си възмъжала било си възмъжало били сте възмъжали
3 лице бил (е) възмъжал била (е) възмъжала било (е) възмъжало били (са) възмъжали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмъжея щяла съм да възмъжея щяло съм да възмъжея щели сме да възмъжеем
2 лице щял си да възмъжееш щяла си да възмъжееш щяло си да възмъжееш щели сте да възмъжеете
3 лице щял (е) да възмъжее щяла (е) да възмъжее щяло (е) да възмъжее щели (са) да възмъжеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмъжал щяла съм да съм възмъжала щяло съм да съм възмъжало щели сме да сме възмъжали
2 лице щял си да си възмъжал щяла си да си възмъжала щяло си да си възмъжало щели сте да сте възмъжали
3 лице щял (е) да е възмъжал щяла (е) да е възмъжала щяло (е) да е възмъжало щели (са) да са възмъжали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмъжал бих възмъжала бих възмъжало бихме възмъжали
2 лице би възмъжал би възмъжала би възмъжало бихте възмъжали
3 лице би възмъжал би възмъжала би възмъжало биха възмъжали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·мъ·жей въз·мъ·жей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·мъ·жан
непълен член въз·мъ·жа·ния
пълен член въз·мъ·жа·ни·ят
женски род въз·мъ·жа·на
членувано въз·мъ·жа·на·та
среден род въз·мъ·жа·но
членувано въз·мъ·жа·но·то
множествено число въз·мъ·жа·ни
членувано въз·мъ·жа·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·мъ·жал
непълен член въз·мъ·жа·лия
пълен член въз·мъ·жа·ли·ят
женски род въз·мъ·жа·ла
членувано въз·мъ·жа·ла·та
среден род въз·мъ·жа·ло
членувано въз·мъ·жа·ло·то
множествено число въз·мъ·жа·ли
членувано въз·мъ·жа·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·мъ·же·ел
непълен член въз·мъ·же·е·лия
пълен член въз·мъ·же·е·ли·ят
женски род въз·мъ·же·е·ла
членувано въз·мъ·же·е·ла·та
среден род въз·мъ·же·е·ло
членувано въз·мъ·же·е·ло·то
множествено число въз·мъ·же·е·ли
членувано въз·мъ·же·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·мъ·же·ещ
непълен член въз·мъ·же·е·щия
пълен член въз·мъ·же·е·щи·ят
женски род въз·мъ·же·е·ща
членувано въз·мъ·же·е·ща·та
среден род въз·мъ·же·е·що
членувано въз·мъ·же·е·що·то
множествено число въз·мъ·же·е·щи
членувано въз·мъ·же·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·мъ·же·ей·ки