Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възмущавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възмущавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·му·ща·вам въз·му·ща·ва·ме
2 лице въз·му·ща·ваш въз·му·ща·ва·те
3 лице въз·му·ща·ва въз·му·ща·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·му·ща·вах въз·му·ща·вах·ме
2 лице въз·му·ща·ва въз·му·ща·вах·те
3 лице въз·му·ща·ва въз·му·ща·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·му·ща·вах въз·му·ща·вах·ме
2 лице въз·му·ща·ва·ше въз·му·ща·вах·те
3 лице въз·му·ща·ва·ше въз·му·ща·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмущавал съм възмущавала съм възмущавало съм възмущавали сме
2 лице възмущавал си възмущавала си възмущавало си възмущавали сте
3 лице възмущавал е възмущавала е възмущавало е възмущавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмущавал бях възмущавала бях възмущавало бяхме възмущавали
2 лице беше възмущавал беше възмущавала беше възмущавало бяхте възмущавали
3 лице беше възмущавал беше възмущавала беше възмущавало бяха възмущавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възмущавам ще възмущаваме
2 лице ще възмущаваш ще възмущавате
3 лице ще възмущава ще възмущават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмущавал ще съм възмущавала ще съм възмущавало ще сме възмущавали
2 лице ще си възмущавал ще си възмущавала ще си възмущавало ще сте възмущавали
3 лице ще е възмущавал ще е възмущавала ще е възмущавало ще са възмущавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възмущавам щяхме да възмущаваме
2 лице щеше да възмущаваш щяхте да възмущавате
3 лице щеше да възмущава щяха да възмущават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмущавал щях да съм възмущавала щях да съм възмущавало щяхме да сме възмущавали
2 лице щеше да си възмущавал щеше да си възмущавала щеше да си възмущавало щяхте да сте възмущавали
3 лице щеше да е възмущавал щеше да е възмущавала щеше да е възмущавало щяха да са възмущавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмущавал съм възмущавала съм възмущавало съм възмущавали сме
2 лице възмущавал си възмущавала си възмущавало си възмущавали сте
3 лице възмущавал (е) възмущавала (е) възмущавало (е) възмущавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмущавал съм възмущавала съм възмущавало съм възмущавали сме
2 лице възмущавал си възмущавала си възмущавало си възмущавали сте
3 лице възмущавал (е) възмущавала (е) възмущавало (е) възмущавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмущавал била съм възмущавала било съм възмущавало били сме възмущавали
2 лице бил си възмущавал била си възмущавала било си възмущавало били сте възмущавали
3 лице бил (е) възмущавал била (е) възмущавала било (е) възмущавало били (са) възмущавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмущавам щяла съм да възмущавам щяло съм да възмущавам щели сме да възмущаваме
2 лице щял си да възмущаваш щяла си да възмущаваш щяло си да възмущаваш щели сте да възмущавате
3 лице щял (е) да възмущава щяла (е) да възмущава щяло (е) да възмущава щели (са) да възмущават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмущавал щяла съм да съм възмущавала щяло съм да съм възмущавало щели сме да сме възмущавали
2 лице щял си да си възмущавал щяла си да си възмущавала щяло си да си възмущавало щели сте да сте възмущавали
3 лице щял (е) да е възмущавал щяла (е) да е възмущавала щяло (е) да е възмущавало щели (са) да са възмущавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмущавал бих възмущавала бих възмущавало бихме възмущавали
2 лице би възмущавал би възмущавала би възмущавало бихте възмущавали
3 лице би възмущавал би възмущавала би възмущавало биха възмущавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·му·ща·вай въз·му·ща·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·му·ща·ван
непълен член въз·му·ща·ва·ния
пълен член въз·му·ща·ва·ни·ят
женски род въз·му·ща·ва·на
членувано въз·му·ща·ва·на·та
среден род въз·му·ща·ва·но
членувано въз·му·ща·ва·но·то
множествено число въз·му·ща·ва·ни
членувано въз·му·ща·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·му·ща·вал
непълен член въз·му·ща·ва·лия
пълен член въз·му·ща·ва·ли·ят
женски род въз·му·ща·ва·ла
членувано въз·му·ща·ва·ла·та
среден род въз·му·ща·ва·ло
членувано въз·му·ща·ва·ло·то
множествено число въз·му·ща·ва·ли
членувано въз·му·ща·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·му·ща·вал
непълен член въз·му·ща·ва·лия
пълен член въз·му·ща·ва·ли·ят
женски род въз·му·ща·ва·ла
членувано въз·му·ща·ва·ла·та
среден род въз·му·ща·ва·ло
членувано въз·му·ща·ва·ло·то
множествено число въз·му·ща·ва·ли
членувано въз·му·ща·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·му·ща·ващ
непълен член въз·му·ща·ва·щия
пълен член въз·му·ща·ва·щи·ят
женски род въз·му·ща·ва·ща
членувано въз·му·ща·ва·ща·та
среден род въз·му·ща·ва·що
членувано въз·му·ща·ва·що·то
множествено число въз·му·ща·ва·щи
членувано въз·му·ща·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·му·ща·вай·ки