Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възлюбя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възлюбя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·лю·бя въз·лю·бим
2 лице въз·лю·биш въз·лю·би·те
3 лице въз·лю·би въз·лю·бят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·лю·бих въз·лю·бих·ме
2 лице въз·лю·би въз·лю·бих·те
3 лице въз·лю·би въз·лю·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·лю·бех въз·лю·бех·ме
2 лице въз·лю·бе·ше въз·лю·бех·те
3 лице въз·лю·бе·ше въз·лю·бе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлюбил съм възлюбила съм възлюбило съм възлюбили сме
2 лице възлюбил си възлюбила си възлюбило си възлюбили сте
3 лице възлюбил е възлюбила е възлюбило е възлюбили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възлюбил бях възлюбила бях възлюбило бяхме възлюбили
2 лице беше възлюбил беше възлюбила беше възлюбило бяхте възлюбили
3 лице беше възлюбил беше възлюбила беше възлюбило бяха възлюбили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възлюбя ще възлюбим
2 лице ще възлюбиш ще възлюбите
3 лице ще възлюби ще възлюбят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възлюбил ще съм възлюбила ще съм възлюбило ще сме възлюбили
2 лице ще си възлюбил ще си възлюбила ще си възлюбило ще сте възлюбили
3 лице ще е възлюбил ще е възлюбила ще е възлюбило ще са възлюбили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възлюбя щяхме да възлюбим
2 лице щеше да възлюбиш щяхте да възлюбите
3 лице щеше да възлюби щяха да възлюбят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възлюбил щях да съм възлюбила щях да съм възлюбило щяхме да сме възлюбили
2 лице щеше да си възлюбил щеше да си възлюбила щеше да си възлюбило щяхте да сте възлюбили
3 лице щеше да е възлюбил щеше да е възлюбила щеше да е възлюбило щяха да са възлюбили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлюбел съм възлюбела съм възлюбело съм възлюбели сме
2 лице възлюбел си възлюбела си възлюбело си възлюбели сте
3 лице възлюбел (е) възлюбела (е) възлюбело (е) възлюбели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлюбил съм възлюбила съм възлюбило съм възлюбили сме
2 лице възлюбил си възлюбила си възлюбило си възлюбили сте
3 лице възлюбил (е) възлюбила (е) възлюбило (е) възлюбили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възлюбил била съм възлюбила било съм възлюбило били сме възлюбили
2 лице бил си възлюбил била си възлюбила било си възлюбило били сте възлюбили
3 лице бил (е) възлюбил била (е) възлюбила било (е) възлюбило били (са) възлюбили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възлюбя щяла съм да възлюбя щяло съм да възлюбя щели сме да възлюбим
2 лице щял си да възлюбиш щяла си да възлюбиш щяло си да възлюбиш щели сте да възлюбите
3 лице щял (е) да възлюби щяла (е) да възлюби щяло (е) да възлюби щели (са) да възлюбят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възлюбил щяла съм да съм възлюбила щяло съм да съм възлюбило щели сме да сме възлюбили
2 лице щял си да си възлюбил щяла си да си възлюбила щяло си да си възлюбило щели сте да сте възлюбили
3 лице щял (е) да е възлюбил щяла (е) да е възлюбила щяло (е) да е възлюбило щели (са) да са възлюбили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възлюбил бих възлюбила бих възлюбило бихме възлюбили
2 лице би възлюбил би възлюбила би възлюбило бихте възлюбили
3 лице би възлюбил би възлюбила би възлюбило биха възлюбили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·лю·би въз·лю·бе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·лю·бен
непълен член въз·лю·бе·ния
пълен член въз·лю·бе·ни·ят
женски род въз·лю·бе·на
членувано въз·лю·бе·на·та
среден род въз·лю·бе·но
членувано въз·лю·бе·но·то
множествено число въз·лю·бе·ни
членувано въз·лю·бе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·лю·бил
непълен член въз·лю·би·лия
пълен член въз·лю·би·ли·ят
женски род въз·лю·би·ла
членувано въз·лю·би·ла·та
среден род въз·лю·би·ло
членувано въз·лю·би·ло·то
множествено число въз·лю·би·ли
членувано въз·лю·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·лю·бел
непълен член въз·лю·бе·лия
пълен член въз·лю·бе·ли·ят
женски род въз·лю·бе·ла
членувано въз·лю·бе·ла·та
среден род въз·лю·бе·ло
членувано въз·лю·бе·ло·то
множествено число въз·лю·бе·ли
членувано въз·лю·бе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·лю·бещ
непълен член въз·лю·бе·щия
пълен член въз·лю·бе·щи·ят
женски род въз·лю·бе·ща
членувано въз·лю·бе·ща·та
среден род въз·лю·бе·що
членувано въз·лю·бе·що·то
множествено число въз·лю·бе·щи
членувано въз·лю·бе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·лю·бей·ки