Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възложа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възложа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ло·жа въз·ло·жим
2 лице въз·ло·жиш въз·ло·жи·те
3 лице въз·ло·жи въз·ло·жат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ло·жих въз·ло·жих·ме
2 лице въз·ло·жи въз·ло·жих·те
3 лице въз·ло·жи въз·ло·жи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ло·жех въз·ло·жех·ме
2 лице въз·ло·же·ше въз·ло·жех·те
3 лице въз·ло·же·ше въз·ло·же·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възложил съм възложила съм възложило съм възложили сме
2 лице възложил си възложила си възложило си възложили сте
3 лице възложил е възложила е възложило е възложили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възложил бях възложила бях възложило бяхме възложили
2 лице беше възложил беше възложила беше възложило бяхте възложили
3 лице беше възложил беше възложила беше възложило бяха възложили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възложа ще възложим
2 лице ще възложиш ще възложите
3 лице ще възложи ще възложат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възложил ще съм възложила ще съм възложило ще сме възложили
2 лице ще си възложил ще си възложила ще си възложило ще сте възложили
3 лице ще е възложил ще е възложила ще е възложило ще са възложили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възложа щяхме да възложим
2 лице щеше да възложиш щяхте да възложите
3 лице щеше да възложи щяха да възложат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възложил щях да съм възложила щях да съм възложило щяхме да сме възложили
2 лице щеше да си възложил щеше да си възложила щеше да си възложило щяхте да сте възложили
3 лице щеше да е възложил щеше да е възложила щеше да е възложило щяха да са възложили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възложел съм възложела съм възложело съм възложели сме
2 лице възложел си възложела си възложело си възложели сте
3 лице възложел (е) възложела (е) възложело (е) възложели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възложил съм възложила съм възложило съм възложили сме
2 лице възложил си възложила си възложило си възложили сте
3 лице възложил (е) възложила (е) възложило (е) възложили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възложил била съм възложила било съм възложило били сме възложили
2 лице бил си възложил била си възложила било си възложило били сте възложили
3 лице бил (е) възложил била (е) възложила било (е) възложило били (са) възложили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възложа щяла съм да възложа щяло съм да възложа щели сме да възложим
2 лице щял си да възложиш щяла си да възложиш щяло си да възложиш щели сте да възложите
3 лице щял (е) да възложи щяла (е) да възложи щяло (е) да възложи щели (са) да възложат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възложил щяла съм да съм възложила щяло съм да съм възложило щели сме да сме възложили
2 лице щял си да си възложил щяла си да си възложила щяло си да си възложило щели сте да сте възложили
3 лице щял (е) да е възложил щяла (е) да е възложила щяло (е) да е възложило щели (са) да са възложили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възложил бих възложила бих възложило бихме възложили
2 лице би възложил би възложила би възложило бихте възложили
3 лице би възложил би възложила би възложило биха възложили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·ло·жи въз·ло·же·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ло·жен
непълен член въз·ло·же·ния
пълен член въз·ло·же·ни·ят
женски род въз·ло·же·на
членувано въз·ло·же·на·та
среден род въз·ло·же·но
членувано въз·ло·же·но·то
множествено число въз·ло·же·ни
членувано въз·ло·же·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ло·жил
непълен член въз·ло·жи·лия
пълен член въз·ло·жи·ли·ят
женски род въз·ло·жи·ла
членувано въз·ло·жи·ла·та
среден род въз·ло·жи·ло
членувано въз·ло·жи·ло·то
множествено число въз·ло·жи·ли
членувано въз·ло·жи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ло·жел
непълен член въз·ло·же·лия
пълен член въз·ло·же·ли·ят
женски род въз·ло·же·ла
членувано въз·ло·же·ла·та
среден род въз·ло·же·ло
членувано въз·ло·же·ло·то
множествено число въз·ло·же·ли
членувано въз·ло·же·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ло·жещ
непълен член въз·ло·же·щия
пълен член въз·ло·же·щи·ят
женски род въз·ло·же·ща
членувано въз·ло·же·ща·та
среден род въз·ло·же·що
членувано въз·ло·же·що·то
множествено число въз·ло·же·щи
членувано въз·ло·же·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·ло·жей·ки