Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възлагам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възлагам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ла·гам въз·ла·га·ме
2 лице въз·ла·гаш въз·ла·га·те
3 лице въз·ла·га въз·ла·гат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ла·гах въз·ла·гах·ме
2 лице въз·ла·га въз·ла·гах·те
3 лице въз·ла·га въз·ла·га·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ла·гах въз·ла·гах·ме
2 лице въз·ла·га·ше въз·ла·гах·те
3 лице въз·ла·га·ше въз·ла·га·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлагал съм възлагала съм възлагало съм възлагали сме
2 лице възлагал си възлагала си възлагало си възлагали сте
3 лице възлагал е възлагала е възлагало е възлагали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възлагал бях възлагала бях възлагало бяхме възлагали
2 лице беше възлагал беше възлагала беше възлагало бяхте възлагали
3 лице беше възлагал беше възлагала беше възлагало бяха възлагали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възлагам ще възлагаме
2 лице ще възлагаш ще възлагате
3 лице ще възлага ще възлагат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възлагал ще съм възлагала ще съм възлагало ще сме възлагали
2 лице ще си възлагал ще си възлагала ще си възлагало ще сте възлагали
3 лице ще е възлагал ще е възлагала ще е възлагало ще са възлагали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възлагам щяхме да възлагаме
2 лице щеше да възлагаш щяхте да възлагате
3 лице щеше да възлага щяха да възлагат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възлагал щях да съм възлагала щях да съм възлагало щяхме да сме възлагали
2 лице щеше да си възлагал щеше да си възлагала щеше да си възлагало щяхте да сте възлагали
3 лице щеше да е възлагал щеше да е възлагала щеше да е възлагало щяха да са възлагали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлагал съм възлагала съм възлагало съм възлагали сме
2 лице възлагал си възлагала си възлагало си възлагали сте
3 лице възлагал (е) възлагала (е) възлагало (е) възлагали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлагал съм възлагала съм възлагало съм възлагали сме
2 лице възлагал си възлагала си възлагало си възлагали сте
3 лице възлагал (е) възлагала (е) възлагало (е) възлагали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възлагал била съм възлагала било съм възлагало били сме възлагали
2 лице бил си възлагал била си възлагала било си възлагало били сте възлагали
3 лице бил (е) възлагал била (е) възлагала било (е) възлагало били (са) възлагали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възлагам щяла съм да възлагам щяло съм да възлагам щели сме да възлагаме
2 лице щял си да възлагаш щяла си да възлагаш щяло си да възлагаш щели сте да възлагате
3 лице щял (е) да възлага щяла (е) да възлага щяло (е) да възлага щели (са) да възлагат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възлагал щяла съм да съм възлагала щяло съм да съм възлагало щели сме да сме възлагали
2 лице щял си да си възлагал щяла си да си възлагала щяло си да си възлагало щели сте да сте възлагали
3 лице щял (е) да е възлагал щяла (е) да е възлагала щяло (е) да е възлагало щели (са) да са възлагали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възлагал бих възлагала бих възлагало бихме възлагали
2 лице би възлагал би възлагала би възлагало бихте възлагали
3 лице би възлагал би възлагала би възлагало биха възлагали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·ла·гай въз·ла·гай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ла·ган
непълен член въз·ла·га·ния
пълен член въз·ла·га·ни·ят
женски род въз·ла·га·на
членувано въз·ла·га·на·та
среден род въз·ла·га·но
членувано въз·ла·га·но·то
множествено число въз·ла·га·ни
членувано въз·ла·га·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ла·гал
непълен член въз·ла·га·лия
пълен член въз·ла·га·ли·ят
женски род въз·ла·га·ла
членувано въз·ла·га·ла·та
среден род въз·ла·га·ло
членувано въз·ла·га·ло·то
множествено число въз·ла·га·ли
членувано въз·ла·га·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ла·гал
непълен член въз·ла·га·лия
пълен член въз·ла·га·ли·ят
женски род въз·ла·га·ла
членувано въз·ла·га·ла·та
среден род въз·ла·га·ло
членувано въз·ла·га·ло·то
множествено число въз·ла·га·ли
членувано въз·ла·га·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ла·гащ
непълен член въз·ла·га·щия
пълен член въз·ла·га·щи·ят
женски род въз·ла·га·ща
членувано въз·ла·га·ща·та
среден род въз·ла·га·що
членувано въз·ла·га·що·то
множествено число въз·ла·га·щи
членувано въз·ла·га·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·ла·гай·ки