Шаблон:Словоформи/възклицавам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола възклицавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·к·ли·ца·вам въз·к·ли·ца·ва·ме
2 лице въз·к·ли·ца·ваш въз·к·ли·ца·ва·те
3 лице въз·к·ли·ца·ва въз·к·ли·ца·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·к·ли·ца·вах въз·к·ли·ца·вах·ме
2 лице въз·к·ли·ца·ва въз·к·ли·ца·вах·те
3 лице въз·к·ли·ца·ва въз·к·ли·ца·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·к·ли·ца·вах въз·к·ли·ца·вах·ме
2 лице въз·к·ли·ца·ва·ше въз·к·ли·ца·вах·те
3 лице въз·к·ли·ца·ва·ше въз·к·ли·ца·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възклицавал съм възклицавала съм възклицавало съм възклицавали сме
2 лице възклицавал си възклицавала си възклицавало си възклицавали сте
3 лице възклицавал е възклицавала е възклицавало е възклицавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възклицавал бях възклицавала бях възклицавало бяхме възклицавали
2 лице беше възклицавал беше възклицавала беше възклицавало бяхте възклицавали
3 лице беше възклицавал беше възклицавала беше възклицавало бяха възклицавали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще възклицавам ще възклицаваме
2 лице ще възклицаваш ще възклицавате
3 лице ще възклицава ще възклицават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възклицавал ще съм възклицавала ще съм възклицавало ще сме възклицавали
2 лице ще си възклицавал ще си възклицавала ще си възклицавало ще сте възклицавали
3 лице ще е възклицавал ще е възклицавала ще е възклицавало ще са възклицавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да възклицавам щяхме да възклицаваме
2 лице щеше да възклицаваш щяхте да възклицавате
3 лице щеше да възклицава щяха да възклицават


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възклицавал щях да съм възклицавала щях да съм възклицавало щяхме да сме възклицавали
2 лице щеше да си възклицавал щеше да си възклицавала щеше да си възклицавало щяхте да сте възклицавали
3 лице щеше да е възклицавал щеше да е възклицавала щеше да е възклицавало щяха да са възклицавали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възклицавал съм възклицавала съм възклицавало съм възклицавали сме
2 лице възклицавал си възклицавала си възклицавало си възклицавали сте
3 лице възклицавал (е) възклицавала (е) възклицавало (е) възклицавали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възклицавал съм възклицавала съм възклицавало съм възклицавали сме
2 лице възклицавал си възклицавала си възклицавало си възклицавали сте
3 лице възклицавал (е) възклицавала (е) възклицавало (е) възклицавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възклицавал била съм възклицавала било съм възклицавало били сме възклицавали
2 лице бил си възклицавал била си възклицавала било си възклицавало били сте възклицавали
3 лице бил (е) възклицавал била (е) възклицавала било (е) възклицавало били (са) възклицавали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възклицавам щяла съм да възклицавам щяло съм да възклицавам щели сме да възклицаваме
2 лице щял си да възклицаваш щяла си да възклицаваш щяло си да възклицаваш щели сте да възклицавате
3 лице щял (е) да възклицава щяла (е) да възклицава щяло (е) да възклицава щели (са) да възклицават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възклицавал щяла съм да съм възклицавала щяло съм да съм възклицавало щели сме да сме възклицавали
2 лице щял си да си възклицавал щяла си да си възклицавала щяло си да си възклицавало щели сте да сте възклицавали
3 лице щял (е) да е възклицавал щяла (е) да е възклицавала щяло (е) да е възклицавало щели (са) да са възклицавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възклицавал бих възклицавала бих възклицавало бихме възклицавали
2 лице би възклицавал би възклицавала би възклицавало бихте възклицавали
3 лице би възклицавал би възклицавала би възклицавало биха възклицавали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
въз·к·ли·ца·вай въз·к·ли·ца·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·к·ли·ца·ван
непълен член въз·к·ли·ца·ва·ния
пълен член въз·к·ли·ца·ва·ни·ят
женски род въз·к·ли·ца·ва·на
членувано въз·к·ли·ца·ва·на·та
среден род въз·к·ли·ца·ва·но
членувано въз·к·ли·ца·ва·но·то
множествено число въз·к·ли·ца·ва·ни
членувано въз·к·ли·ца·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·к·ли·ца·вал
непълен член въз·к·ли·ца·ва·лия
пълен член въз·к·ли·ца·ва·ли·ят
женски род въз·к·ли·ца·ва·ла
членувано въз·к·ли·ца·ва·ла·та
среден род въз·к·ли·ца·ва·ло
членувано въз·к·ли·ца·ва·ло·то
множествено число въз·к·ли·ца·ва·ли
членувано въз·к·ли·ца·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·к·ли·ца·вал
непълен член въз·к·ли·ца·ва·лия
пълен член въз·к·ли·ца·ва·ли·ят
женски род въз·к·ли·ца·ва·ла
членувано въз·к·ли·ца·ва·ла·та
среден род въз·к·ли·ца·ва·ло
членувано въз·к·ли·ца·ва·ло·то
множествено число въз·к·ли·ца·ва·ли
членувано въз·к·ли·ца·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·к·ли·ца·ващ
непълен член въз·к·ли·ца·ва·щия
пълен член въз·к·ли·ца·ва·щи·ят
женски род въз·к·ли·ца·ва·ща
членувано въз·к·ли·ца·ва·ща·та
среден род въз·к·ли·ца·ва·що
членувано въз·к·ли·ца·ва·що·то
множествено число въз·к·ли·ца·ва·щи
членувано въз·к·ли·ца·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

въз·к·ли·ца·вай·ки