Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възвия

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възвия. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·вия въз·ви·ем
2 лице въз·ви·еш въз·ви·е·те
3 лице въз·вие въз·ви·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·вих въз·вих·ме
2 лице въз·ви въз·вих·те
3 лице въз·ви въз·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ви·ех въз·ви·ех·ме
2 лице въз·ви·е·ше въз·ви·ех·те
3 лице въз·ви·е·ше въз·ви·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвил съм възвила съм възвило съм възвили сме
2 лице възвил си възвила си възвило си възвили сте
3 лице възвил е възвила е възвило е възвили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвил бях възвила бях възвило бяхме възвили
2 лице беше възвил беше възвила беше възвило бяхте възвили
3 лице беше възвил беше възвила беше възвило бяха възвили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възвия ще възвием
2 лице ще възвиеш ще възвиете
3 лице ще възвие ще възвият


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвил ще съм възвила ще съм възвило ще сме възвили
2 лице ще си възвил ще си възвила ще си възвило ще сте възвили
3 лице ще е възвил ще е възвила ще е възвило ще са възвили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възвия щяхме да възвием
2 лице щеше да възвиеш щяхте да възвиете
3 лице щеше да възвие щяха да възвият


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвил щях да съм възвила щях да съм възвило щяхме да сме възвили
2 лице щеше да си възвил щеше да си възвила щеше да си възвило щяхте да сте възвили
3 лице щеше да е възвил щеше да е възвила щеше да е възвило щяха да са възвили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвиел съм възвиела съм възвиело съм възвиели сме
2 лице възвиел си възвиела си възвиело си възвиели сте
3 лице възвиел (е) възвиела (е) възвиело (е) възвиели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвил съм възвила съм възвило съм възвили сме
2 лице възвил си възвила си възвило си възвили сте
3 лице възвил (е) възвила (е) възвило (е) възвили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвил била съм възвила било съм възвило били сме възвили
2 лице бил си възвил била си възвила било си възвило били сте възвили
3 лице бил (е) възвил била (е) възвила било (е) възвило били (са) възвили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възвия щяла съм да възвия щяло съм да възвия щели сме да възвием
2 лице щял си да възвиеш щяла си да възвиеш щяло си да възвиеш щели сте да възвиете
3 лице щял (е) да възвие щяла (е) да възвие щяло (е) да възвие щели (са) да възвият


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвил щяла съм да съм възвила щяло съм да съм възвило щели сме да сме възвили
2 лице щял си да си възвил щяла си да си възвила щяло си да си възвило щели сте да сте възвили
3 лице щял (е) да е възвил щяла (е) да е възвила щяло (е) да е възвило щели (са) да са възвили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвил бих възвила бих възвило бихме възвили
2 лице би възвил би възвила би възвило бихте възвили
3 лице би възвил би възвила би възвило биха възвили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·вий въз·вий·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вит
непълен член въз·ви·тия
пълен член въз·ви·ти·ят
женски род въз·ви·та
членувано въз·ви·та·та
среден род въз·ви·то
членувано въз·ви·то·то
множествено число въз·ви·ти
членувано въз·ви·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вил
непълен член въз·ви·лия
пълен член въз·ви·ли·ят
женски род въз·ви·ла
членувано въз·ви·ла·та
среден род въз·ви·ло
членувано въз·ви·ло·то
множествено число въз·ви·ли
членувано въз·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ви·ел
непълен член въз·ви·е·лия
пълен член въз·ви·е·ли·ят
женски род въз·ви·е·ла
членувано въз·ви·е·ла·та
среден род въз·ви·е·ло
членувано въз·ви·е·ло·то
множествено число въз·ви·е·ли
членувано въз·ви·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ви·ещ
непълен член въз·ви·е·щия
пълен член въз·ви·е·щи·ят
женски род въз·ви·е·ща
членувано въз·ви·е·ща·та
среден род въз·ви·е·що
членувано въз·ви·е·що·то
множествено число въз·ви·е·щи
членувано въз·ви·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·ви·ей·ки