Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възвирам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възвирам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ви·рам въз·ви·ра·ме
2 лице въз·ви·раш въз·ви·ра·те
3 лице въз·ви·ра въз·ви·рат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ви·рах въз·ви·рах·ме
2 лице въз·ви·ра въз·ви·рах·те
3 лице въз·ви·ра въз·ви·ра·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ви·рах въз·ви·рах·ме
2 лице въз·ви·ра·ше въз·ви·рах·те
3 лице въз·ви·ра·ше въз·ви·ра·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвирал съм възвирала съм възвирало съм възвирали сме
2 лице възвирал си възвирала си възвирало си възвирали сте
3 лице възвирал е възвирала е възвирало е възвирали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвирал бях възвирала бях възвирало бяхме възвирали
2 лице беше възвирал беше възвирала беше възвирало бяхте възвирали
3 лице беше възвирал беше възвирала беше възвирало бяха възвирали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възвирам ще възвираме
2 лице ще възвираш ще възвирате
3 лице ще възвира ще възвират


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвирал ще съм възвирала ще съм възвирало ще сме възвирали
2 лице ще си възвирал ще си възвирала ще си възвирало ще сте възвирали
3 лице ще е възвирал ще е възвирала ще е възвирало ще са възвирали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възвирам щяхме да възвираме
2 лице щеше да възвираш щяхте да възвирате
3 лице щеше да възвира щяха да възвират


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвирал щях да съм възвирала щях да съм възвирало щяхме да сме възвирали
2 лице щеше да си възвирал щеше да си възвирала щеше да си възвирало щяхте да сте възвирали
3 лице щеше да е възвирал щеше да е възвирала щеше да е възвирало щяха да са възвирали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвирал съм възвирала съм възвирало съм възвирали сме
2 лице възвирал си възвирала си възвирало си възвирали сте
3 лице възвирал (е) възвирала (е) възвирало (е) възвирали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвирал съм възвирала съм възвирало съм възвирали сме
2 лице възвирал си възвирала си възвирало си възвирали сте
3 лице възвирал (е) възвирала (е) възвирало (е) възвирали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвирал била съм възвирала било съм възвирало били сме възвирали
2 лице бил си възвирал била си възвирала било си възвирало били сте възвирали
3 лице бил (е) възвирал била (е) възвирала било (е) възвирало били (са) възвирали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възвирам щяла съм да възвирам щяло съм да възвирам щели сме да възвираме
2 лице щял си да възвираш щяла си да възвираш щяло си да възвираш щели сте да възвирате
3 лице щял (е) да възвира щяла (е) да възвира щяло (е) да възвира щели (са) да възвират


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвирал щяла съм да съм възвирала щяло съм да съм възвирало щели сме да сме възвирали
2 лице щял си да си възвирал щяла си да си възвирала щяло си да си възвирало щели сте да сте възвирали
3 лице щял (е) да е възвирал щяла (е) да е възвирала щяло (е) да е възвирало щели (са) да са възвирали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвирал бих възвирала бих възвирало бихме възвирали
2 лице би възвирал би възвирала би възвирало бихте възвирали
3 лице би възвирал би възвирала би възвирало биха възвирали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·ви·рай въз·ви·рай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ви·ран
непълен член въз·ви·ра·ния
пълен член въз·ви·ра·ни·ят
женски род въз·ви·ра·на
членувано въз·ви·ра·на·та
среден род въз·ви·ра·но
членувано въз·ви·ра·но·то
множествено число въз·ви·ра·ни
членувано въз·ви·ра·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ви·рал
непълен член въз·ви·ра·лия
пълен член въз·ви·ра·ли·ят
женски род въз·ви·ра·ла
членувано въз·ви·ра·ла·та
среден род въз·ви·ра·ло
членувано въз·ви·ра·ло·то
множествено число въз·ви·ра·ли
членувано въз·ви·ра·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ви·рал
непълен член въз·ви·ра·лия
пълен член въз·ви·ра·ли·ят
женски род въз·ви·ра·ла
членувано въз·ви·ра·ла·та
среден род въз·ви·ра·ло
членувано въз·ви·ра·ло·то
множествено число въз·ви·ра·ли
членувано въз·ви·ра·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ви·ращ
непълен член въз·ви·ра·щия
пълен член въз·ви·ра·щи·ят
женски род въз·ви·ра·ща
членувано въз·ви·ра·ща·та
среден род въз·ви·ра·що
членувано въз·ви·ра·що·то
множествено число въз·ви·ра·щи
членувано въз·ви·ра·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·ви·рай·ки