Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възвестя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възвестя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тя въз·вес·тим
2 лице въз·вес·тиш въз·вес·ти·те
3 лице въз·вес·ти въз·вес·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тих въз·вес·тих·ме
2 лице въз·вес·ти въз·вес·тих·те
3 лице въз·вес·ти въз·вес·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тях въз·вес·тях·ме
2 лице въз·вес·те·ше въз·вес·тях·те
3 лице въз·вес·те·ше въз·вес·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестил съм възвестила съм възвестило съм възвестили сме
2 лице възвестил си възвестила си възвестило си възвестили сте
3 лице възвестил е възвестила е възвестило е възвестили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвестил бях възвестила бях възвестило бяхме възвестили
2 лице беше възвестил беше възвестила беше възвестило бяхте възвестили
3 лице беше възвестил беше възвестила беше възвестило бяха възвестили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възвестя ще възвестим
2 лице ще възвестиш ще възвестите
3 лице ще възвести ще възвестят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвестил ще съм възвестила ще съм възвестило ще сме възвестили
2 лице ще си възвестил ще си възвестила ще си възвестило ще сте възвестили
3 лице ще е възвестил ще е възвестила ще е възвестило ще са възвестили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възвестя щяхме да възвестим
2 лице щеше да възвестиш щяхте да възвестите
3 лице щеше да възвести щяха да възвестят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвестил щях да съм възвестила щях да съм възвестило щяхме да сме възвестили
2 лице щеше да си възвестил щеше да си възвестила щеше да си възвестило щяхте да сте възвестили
3 лице щеше да е възвестил щеше да е възвестила щеше да е възвестило щяха да са възвестили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестял съм възвестяла съм възвестяло съм възвестели сме
2 лице възвестял си възвестяла си възвестяло си възвестели сте
3 лице възвестял (е) възвестяла (е) възвестяло (е) възвестели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестил съм възвестила съм възвестило съм възвестили сме
2 лице възвестил си възвестила си възвестило си възвестили сте
3 лице възвестил (е) възвестила (е) възвестило (е) възвестили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвестил била съм възвестила било съм възвестило били сме възвестили
2 лице бил си възвестил била си възвестила било си възвестило били сте възвестили
3 лице бил (е) възвестил била (е) възвестила било (е) възвестило били (са) възвестили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възвестя щяла съм да възвестя щяло съм да възвестя щели сме да възвестим
2 лице щял си да възвестиш щяла си да възвестиш щяло си да възвестиш щели сте да възвестите
3 лице щял (е) да възвести щяла (е) да възвести щяло (е) да възвести щели (са) да възвестят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвестил щяла съм да съм възвестила щяло съм да съм възвестило щели сме да сме възвестили
2 лице щял си да си възвестил щяла си да си възвестила щяло си да си възвестило щели сте да сте възвестили
3 лице щял (е) да е възвестил щяла (е) да е възвестила щяло (е) да е възвестило щели (са) да са възвестили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвестил бих възвестила бих възвестило бихме възвестили
2 лице би възвестил би възвестила би възвестило бихте възвестили
3 лице би възвестил би възвестила би възвестило биха възвестили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·вес·ти въз·вес·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вес·тен
непълен член въз·вес·те·ния
пълен член въз·вес·те·ни·ят
женски род въз·вес·те·на
членувано въз·вес·те·на·та
среден род въз·вес·те·но
членувано въз·вес·те·но·то
множествено число въз·вес·те·ни
членувано въз·вес·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вес·тил
непълен член въз·вес·ти·лия
пълен член въз·вес·ти·ли·ят
женски род въз·вес·ти·ла
членувано въз·вес·ти·ла·та
среден род въз·вес·ти·ло
членувано въз·вес·ти·ло·то
множествено число въз·вес·ти·ли
членувано въз·вес·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вес·тял
непълен член въз·вес·тя·лия
пълен член въз·вес·тя·ли·ят
женски род въз·вес·тя·ла
членувано въз·вес·тя·ла·та
среден род въз·вес·тя·ло
членувано въз·вес·тя·ло·то
множествено число въз·вес·те·ли
членувано въз·вес·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вес·тящ
непълен член въз·вес·тя·щия
пълен член въз·вес·тя·щи·ят
женски род въз·вес·тя·ща
членувано въз·вес·тя·ща·та
среден род въз·вес·тя·що
членувано въз·вес·тя·що·то
множествено число въз·вес·тя·щи
членувано въз·вес·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·вес·тей·ки