Шаблон:Словоформи/възбунтувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възбунтувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·бун·ту·вам въз·бун·ту·ва·ме
2 лице въз·бун·ту·ваш въз·бун·ту·ва·те
3 лице въз·бун·ту·ва въз·бун·ту·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·бун·ту·вах въз·бун·ту·вах·ме
2 лице въз·бун·ту·ва въз·бун·ту·вах·те
3 лице въз·бун·ту·ва въз·бун·ту·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице въз·бун·ту·вах въз·бун·ту·вах·ме
2 лице въз·бун·ту·ва·ше въз·бун·ту·вах·те
3 лице въз·бун·ту·ва·ше въз·бун·ту·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбунтувал съм възбунтувала съм възбунтувало съм възбунтували сме
2 лице възбунтувал си възбунтувала си възбунтувало си възбунтували сте
3 лице възбунтувал е възбунтувала е възбунтувало е възбунтували са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възбунтувал бях възбунтувала бях възбунтувало бяхме възбунтували
2 лице беше възбунтувал беше възбунтувала беше възбунтувало бяхте възбунтували
3 лице беше възбунтувал беше възбунтувала беше възбунтувало бяха възбунтували


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще възбунтувам ще възбунтуваме
2 лице ще възбунтуваш ще възбунтувате
3 лице ще възбунтува ще възбунтуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възбунтувал ще съм възбунтувала ще съм възбунтувало ще сме възбунтували
2 лице ще си възбунтувал ще си възбунтувала ще си възбунтувало ще сте възбунтували
3 лице ще е възбунтувал ще е възбунтувала ще е възбунтувало ще са възбунтували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да възбунтувам щяхме да възбунтуваме
2 лице щеше да възбунтуваш щяхте да възбунтувате
3 лице щеше да възбунтува щяха да възбунтуват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възбунтувал щях да съм възбунтувала щях да съм възбунтувало щяхме да сме възбунтували
2 лице щеше да си възбунтувал щеше да си възбунтувала щеше да си възбунтувало щяхте да сте възбунтували
3 лице щеше да е възбунтувал щеше да е възбунтувала щеше да е възбунтувало щяха да са възбунтували


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбунтувал съм възбунтувала съм възбунтувало съм възбунтували сме
2 лице възбунтувал си възбунтувала си възбунтувало си възбунтували сте
3 лице възбунтувал (е) възбунтувала (е) възбунтувало (е) възбунтували (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбунтувал съм възбунтувала съм възбунтувало съм възбунтували сме
2 лице възбунтувал си възбунтувала си възбунтувало си възбунтували сте
3 лице възбунтувал (е) възбунтувала (е) възбунтувало (е) възбунтували (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възбунтувал била съм възбунтувала било съм възбунтувало били сме възбунтували
2 лице бил си възбунтувал била си възбунтувала било си възбунтувало били сте възбунтували
3 лице бил (е) възбунтувал била (е) възбунтувала било (е) възбунтувало били (са) възбунтували


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възбунтувам щяла съм да възбунтувам щяло съм да възбунтувам щели сме да възбунтуваме
2 лице щял си да възбунтуваш щяла си да възбунтуваш щяло си да възбунтуваш щели сте да възбунтувате
3 лице щял (е) да възбунтува щяла (е) да възбунтува щяло (е) да възбунтува щели (са) да възбунтуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възбунтувал щяла съм да съм възбунтувала щяло съм да съм възбунтувало щели сме да сме възбунтували
2 лице щял си да си възбунтувал щяла си да си възбунтувала щяло си да си възбунтувало щели сте да сте възбунтували
3 лице щял (е) да е възбунтувал щяла (е) да е възбунтувала щяло (е) да е възбунтувало щели (са) да са възбунтували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възбунтувал бих възбунтувала бих възбунтувало бихме възбунтували
2 лице би възбунтувал би възбунтувала би възбунтувало бихте възбунтували
3 лице би възбунтувал би възбунтувала би възбунтувало биха възбунтували


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
въз·бун·ту·вай въз·бун·ту·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·бун·ту·ван
непълен член въз·бун·ту·ва·ния
пълен член въз·бун·ту·ва·ни·ят
женски род въз·бун·ту·ва·на
членувано въз·бун·ту·ва·на·та
среден род въз·бун·ту·ва·но
членувано въз·бун·ту·ва·но·то
множествено число въз·бун·ту·ва·ни
членувано въз·бун·ту·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·бун·ту·вал
непълен член въз·бун·ту·ва·лия
пълен член въз·бун·ту·ва·ли·ят
женски род въз·бун·ту·ва·ла
членувано въз·бун·ту·ва·ла·та
среден род въз·бун·ту·ва·ло
членувано въз·бун·ту·ва·ло·то
множествено число въз·бун·ту·ва·ли
членувано въз·бун·ту·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·бун·ту·вал
непълен член въз·бун·ту·ва·лия
пълен член въз·бун·ту·ва·ли·ят
женски род въз·бун·ту·ва·ла
членувано въз·бун·ту·ва·ла·та
среден род въз·бун·ту·ва·ло
членувано въз·бун·ту·ва·ло·то
множествено число въз·бун·ту·ва·ли
членувано въз·бун·ту·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род въз·бун·ту·ващ
непълен член въз·бун·ту·ва·щия
пълен член въз·бун·ту·ва·щи·ят
женски род въз·бун·ту·ва·ща
членувано въз·бун·ту·ва·ща·та
среден род въз·бун·ту·ва·що
членувано въз·бун·ту·ва·що·то
множествено число въз·бун·ту·ва·щи
членувано въз·бун·ту·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

въз·бун·ту·вай·ки