Шаблон:Словоформи/връча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола връча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице връ·ча връ·чим
2 лице връ·чиш връ·чи·те
3 лице връ·чи връ·чат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице връ·чих връ·чих·ме
2 лице връ·чи връ·чих·те
3 лице връ·чи връ·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице връ·чех връ·чех·ме
2 лице връ·че·ше връ·чех·те
3 лице връ·че·ше връ·че·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връчил съм връчила съм връчило съм връчили сме
2 лице връчил си връчила си връчило си връчили сте
3 лице връчил е връчила е връчило е връчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях връчил бях връчила бях връчило бяхме връчили
2 лице беше връчил беше връчила беше връчило бяхте връчили
3 лице беше връчил беше връчила беше връчило бяха връчили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще връча ще връчим
2 лице ще връчиш ще връчите
3 лице ще връчи ще връчат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм връчил ще съм връчила ще съм връчило ще сме връчили
2 лице ще си връчил ще си връчила ще си връчило ще сте връчили
3 лице ще е връчил ще е връчила ще е връчило ще са връчили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да връча щяхме да връчим
2 лице щеше да връчиш щяхте да връчите
3 лице щеше да връчи щяха да връчат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм връчил щях да съм връчила щях да съм връчило щяхме да сме връчили
2 лице щеше да си връчил щеше да си връчила щеше да си връчило щяхте да сте връчили
3 лице щеше да е връчил щеше да е връчила щеше да е връчило щяха да са връчили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връчел съм връчела съм връчело съм връчели сме
2 лице връчел си връчела си връчело си връчели сте
3 лице връчел (е) връчела (е) връчело (е) връчели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връчил съм връчила съм връчило съм връчили сме
2 лице връчил си връчила си връчило си връчили сте
3 лице връчил (е) връчила (е) връчило (е) връчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм връчил била съм връчила било съм връчило били сме връчили
2 лице бил си връчил била си връчила било си връчило били сте връчили
3 лице бил (е) връчил била (е) връчила било (е) връчило били (са) връчили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да връча щяла съм да връча щяло съм да връча щели сме да връчим
2 лице щял си да връчиш щяла си да връчиш щяло си да връчиш щели сте да връчите
3 лице щял (е) да връчи щяла (е) да връчи щяло (е) да връчи щели (са) да връчат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм връчил щяла съм да съм връчила щяло съм да съм връчило щели сме да сме връчили
2 лице щял си да си връчил щяла си да си връчила щяло си да си връчило щели сте да сте връчили
3 лице щял (е) да е връчил щяла (е) да е връчила щяло (е) да е връчило щели (са) да са връчили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих връчил бих връчила бих връчило бихме връчили
2 лице би връчил би връчила би връчило бихте връчили
3 лице би връчил би връчила би връчило биха връчили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
връ·чи връ·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род връ·чен
непълен член връ·че·ния
пълен член връ·че·ни·ят
женски род връ·че·на
членувано връ·че·на·та
среден род връ·че·но
членувано връ·че·но·то
множествено число връ·че·ни
членувано връ·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род връ·чил
непълен член връ·чи·лия
пълен член връ·чи·ли·ят
женски род връ·чи·ла
членувано връ·чи·ла·та
среден род връ·чи·ло
членувано връ·чи·ло·то
множествено число връ·чи·ли
членувано връ·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род връ·чел
непълен член връ·че·лия
пълен член връ·че·ли·ят
женски род връ·че·ла
членувано връ·че·ла·та
среден род връ·че·ло
членувано връ·че·ло·то
множествено число връ·че·ли
членувано връ·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род връ·чещ
непълен член връ·че·щия
пълен член връ·че·щи·ят
женски род връ·че·ща
членувано връ·че·ща·та
среден род връ·че·що
членувано връ·че·що·то
множествено число връ·че·щи
членувано връ·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

връ·чей·ки