Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/влюбя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола влюбя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице влю·бя влю·бим
2 лице влю·биш влю·би·те
3 лице влю·би влю·бят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице влю·бих влю·бих·ме
2 лице влю·би влю·бих·те
3 лице влю·би влю·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице влю·бех влю·бех·ме
2 лице влю·бе·ше влю·бех·те
3 лице влю·бе·ше влю·бе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влюбил съм влюбила съм влюбило съм влюбили сме
2 лице влюбил си влюбила си влюбило си влюбили сте
3 лице влюбил е влюбила е влюбило е влюбили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях влюбил бях влюбила бях влюбило бяхме влюбили
2 лице беше влюбил беше влюбила беше влюбило бяхте влюбили
3 лице беше влюбил беше влюбила беше влюбило бяха влюбили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще влюбя ще влюбим
2 лице ще влюбиш ще влюбите
3 лице ще влюби ще влюбят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм влюбил ще съм влюбила ще съм влюбило ще сме влюбили
2 лице ще си влюбил ще си влюбила ще си влюбило ще сте влюбили
3 лице ще е влюбил ще е влюбила ще е влюбило ще са влюбили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да влюбя щяхме да влюбим
2 лице щеше да влюбиш щяхте да влюбите
3 лице щеше да влюби щяха да влюбят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм влюбил щях да съм влюбила щях да съм влюбило щяхме да сме влюбили
2 лице щеше да си влюбил щеше да си влюбила щеше да си влюбило щяхте да сте влюбили
3 лице щеше да е влюбил щеше да е влюбила щеше да е влюбило щяха да са влюбили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влюбел съм влюбела съм влюбело съм влюбели сме
2 лице влюбел си влюбела си влюбело си влюбели сте
3 лице влюбел (е) влюбела (е) влюбело (е) влюбели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влюбил съм влюбила съм влюбило съм влюбили сме
2 лице влюбил си влюбила си влюбило си влюбили сте
3 лице влюбил (е) влюбила (е) влюбило (е) влюбили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм влюбил била съм влюбила било съм влюбило били сме влюбили
2 лице бил си влюбил била си влюбила било си влюбило били сте влюбили
3 лице бил (е) влюбил била (е) влюбила било (е) влюбило били (са) влюбили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да влюбя щяла съм да влюбя щяло съм да влюбя щели сме да влюбим
2 лице щял си да влюбиш щяла си да влюбиш щяло си да влюбиш щели сте да влюбите
3 лице щял (е) да влюби щяла (е) да влюби щяло (е) да влюби щели (са) да влюбят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм влюбил щяла съм да съм влюбила щяло съм да съм влюбило щели сме да сме влюбили
2 лице щял си да си влюбил щяла си да си влюбила щяло си да си влюбило щели сте да сте влюбили
3 лице щял (е) да е влюбил щяла (е) да е влюбила щяло (е) да е влюбило щели (са) да са влюбили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих влюбил бих влюбила бих влюбило бихме влюбили
2 лице би влюбил би влюбила би влюбило бихте влюбили
3 лице би влюбил би влюбила би влюбило биха влюбили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
влю·би влю·бе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род влю·бен
непълен член влю·бе·ния
пълен член влю·бе·ни·ят
женски род влю·бе·на
членувано влю·бе·на·та
среден род влю·бе·но
членувано влю·бе·но·то
множествено число влю·бе·ни
членувано влю·бе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род влю·бил
непълен член влю·би·лия
пълен член влю·би·ли·ят
женски род влю·би·ла
членувано влю·би·ла·та
среден род влю·би·ло
членувано влю·би·ло·то
множествено число влю·би·ли
членувано влю·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род влю·бел
непълен член влю·бе·лия
пълен член влю·бе·ли·ят
женски род влю·бе·ла
членувано влю·бе·ла·та
среден род влю·бе·ло
членувано влю·бе·ло·то
множествено число влю·бе·ли
членувано влю·бе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род влю·бещ
непълен член влю·бе·щия
пълен член влю·бе·щи·ят
женски род влю·бе·ща
членувано влю·бе·ща·та
среден род влю·бе·що
членувано влю·бе·що·то
множествено число влю·бе·щи
членувано влю·бе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

влю·бей·ки