Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/българея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола българея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бъл·га·рея бъл·га·ре·ем
2 лице бъл·га·ре·еш бъл·га·ре·е·те
3 лице бъл·га·рее бъл·га·ре·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бъл·га·рях бъл·га·рях·ме
2 лице бъл·га·ря бъл·га·рях·те
3 лице бъл·га·ря бъл·га·ря·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бъл·га·ре·ех бъл·га·ре·ех·ме
2 лице бъл·га·ре·е·ше бъл·га·ре·ех·те
3 лице бъл·га·ре·е·ше бъл·га·ре·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице българял съм българяла съм българяло съм българели сме
2 лице българял си българяла си българяло си българели сте
3 лице българял е българяла е българяло е българели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях българял бях българяла бях българяло бяхме българели
2 лице беше българял беше българяла беше българяло бяхте българели
3 лице беше българял беше българяла беше българяло бяха българели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще българея ще българеем
2 лице ще българееш ще българеете
3 лице ще българее ще българеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм българял ще съм българяла ще съм българяло ще сме българели
2 лице ще си българял ще си българяла ще си българяло ще сте българели
3 лице ще е българял ще е българяла ще е българяло ще са българели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да българея щяхме да българеем
2 лице щеше да българееш щяхте да българеете
3 лице щеше да българее щяха да българеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм българял щях да съм българяла щях да съм българяло щяхме да сме българели
2 лице щеше да си българял щеше да си българяла щеше да си българяло щяхте да сте българели
3 лице щеше да е българял щеше да е българяла щеше да е българяло щяха да са българели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице българеел съм българеела съм българеело съм българеели сме
2 лице българеел си българеела си българеело си българеели сте
3 лице българеел (е) българеела (е) българеело (е) българеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице българял съм българяла съм българяло съм българели сме
2 лице българял си българяла си българяло си българели сте
3 лице българял (е) българяла (е) българяло (е) българели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм българял била съм българяла било съм българяло били сме българели
2 лице бил си българял била си българяла било си българяло били сте българели
3 лице бил (е) българял била (е) българяла било (е) българяло били (са) българели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да българея щяла съм да българея щяло съм да българея щели сме да българеем
2 лице щял си да българееш щяла си да българееш щяло си да българееш щели сте да българеете
3 лице щял (е) да българее щяла (е) да българее щяло (е) да българее щели (са) да българеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм българял щяла съм да съм българяла щяло съм да съм българяло щели сме да сме българели
2 лице щял си да си българял щяла си да си българяла щяло си да си българяло щели сте да сте българели
3 лице щял (е) да е българял щяла (е) да е българяла щяло (е) да е българяло щели (са) да са българели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих българял бих българяла бих българяло бихме българели
2 лице би българял би българяла би българяло бихте българели
3 лице би българял би българяла би българяло биха българели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
бъл·га·рей бъл·га·рей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бъл·га·рян
непълен член бъл·га·ря·ния
пълен член бъл·га·ря·ни·ят
женски род бъл·га·ря·на
членувано бъл·га·ря·на·та
среден род бъл·га·ря·но
членувано бъл·га·ря·но·то
множествено число бъл·га·ре·ни
членувано бъл·га·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бъл·га·рял
непълен член бъл·га·ре·лия
пълен член бъл·га·ре·ли·ят
женски род бъл·га·ря·ла
членувано бъл·га·ря·ла·та
среден род бъл·га·ря·ло
членувано бъл·га·ря·ло·то
множествено число бъл·га·ре·ли
членувано бъл·га·ре·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бъл·га·ре·ел
непълен член бъл·га·ре·е·лия
пълен член бъл·га·ре·е·ли·ят
женски род бъл·га·ре·е·ла
членувано бъл·га·ре·е·ла·та
среден род бъл·га·ре·е·ло
членувано бъл·га·ре·е·ло·то
множествено число бъл·га·ре·е·ли
членувано бъл·га·ре·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бъл·га·ре·ещ
непълен член бъл·га·ре·е·щия
пълен член бъл·га·ре·е·щи·ят
женски род бъл·га·ре·е·ща
членувано бъл·га·ре·е·ща·та
среден род бъл·га·ре·е·що
членувано бъл·га·ре·е·що·то
множествено число бъл·га·ре·е·щи
членувано бъл·га·ре·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

бъл·га·ре·ей·ки