Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/безумствувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола безумствувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зум·с·т·ву·вам бе·зум·с·т·ву·ва·ме
2 лице бе·зум·с·т·ву·ваш бе·зум·с·т·ву·ва·те
3 лице бе·зум·с·т·ву·ва бе·зум·с·т·ву·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зум·с·т·ву·вах бе·зум·с·т·ву·вах·ме
2 лице бе·зум·с·т·ву·ва бе·зум·с·т·ву·вах·те
3 лице бе·зум·с·т·ву·ва бе·зум·с·т·ву·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зум·с·т·ву·вах бе·зум·с·т·ву·вах·ме
2 лице бе·зум·с·т·ву·ва·ше бе·зум·с·т·ву·вах·те
3 лице бе·зум·с·т·ву·ва·ше бе·зум·с·т·ву·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствувал съм безумствувала съм безумствувало съм безумствували сме
2 лице безумствувал си безумствувала си безумствувало си безумствували сте
3 лице безумствувал е безумствувала е безумствувало е безумствували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безумствувал бях безумствувала бях безумствувало бяхме безумствували
2 лице беше безумствувал беше безумствувала беше безумствувало бяхте безумствували
3 лице беше безумствувал беше безумствувала беше безумствувало бяха безумствували


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще безумствувам ще безумствуваме
2 лице ще безумствуваш ще безумствувате
3 лице ще безумствува ще безумствуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безумствувал ще съм безумствувала ще съм безумствувало ще сме безумствували
2 лице ще си безумствувал ще си безумствувала ще си безумствувало ще сте безумствували
3 лице ще е безумствувал ще е безумствувала ще е безумствувало ще са безумствували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да безумствувам щяхме да безумствуваме
2 лице щеше да безумствуваш щяхте да безумствувате
3 лице щеше да безумствува щяха да безумствуват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безумствувал щях да съм безумствувала щях да съм безумствувало щяхме да сме безумствували
2 лице щеше да си безумствувал щеше да си безумствувала щеше да си безумствувало щяхте да сте безумствували
3 лице щеше да е безумствувал щеше да е безумствувала щеше да е безумствувало щяха да са безумствували


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствувал съм безумствувала съм безумствувало съм безумствували сме
2 лице безумствувал си безумствувала си безумствувало си безумствували сте
3 лице безумствувал (е) безумствувала (е) безумствувало (е) безумствували (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствувал съм безумствувала съм безумствувало съм безумствували сме
2 лице безумствувал си безумствувала си безумствувало си безумствували сте
3 лице безумствувал (е) безумствувала (е) безумствувало (е) безумствували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безумствувал била съм безумствувала било съм безумствувало били сме безумствували
2 лице бил си безумствувал била си безумствувала било си безумствувало били сте безумствували
3 лице бил (е) безумствувал била (е) безумствувала било (е) безумствувало били (са) безумствували


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безумствувам щяла съм да безумствувам щяло съм да безумствувам щели сме да безумствуваме
2 лице щял си да безумствуваш щяла си да безумствуваш щяло си да безумствуваш щели сте да безумствувате
3 лице щял (е) да безумствува щяла (е) да безумствува щяло (е) да безумствува щели (са) да безумствуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безумствувал щяла съм да съм безумствувала щяло съм да съм безумствувало щели сме да сме безумствували
2 лице щял си да си безумствувал щяла си да си безумствувала щяло си да си безумствувало щели сте да сте безумствували
3 лице щял (е) да е безумствувал щяла (е) да е безумствувала щяло (е) да е безумствувало щели (са) да са безумствували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безумствувал бих безумствувала бих безумствувало бихме безумствували
2 лице би безумствувал би безумствувала би безумствувало бихте безумствували
3 лице би безумствувал би безумствувала би безумствувало биха безумствували


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
бе·зум·с·т·ву·вай бе·зум·с·т·ву·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зум·с·т·ву·ван
непълен член бе·зум·с·т·ву·ва·ния
пълен член бе·зум·с·т·ву·ва·ни·ят
женски род бе·зум·с·т·ву·ва·на
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·на·та
среден род бе·зум·с·т·ву·ва·но
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·но·то
множествено число бе·зум·с·т·ву·ва·ни
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зум·с·т·ву·вал
непълен член бе·зум·с·т·ву·ва·лия
пълен член бе·зум·с·т·ву·ва·ли·ят
женски род бе·зум·с·т·ву·ва·ла
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·ла·та
среден род бе·зум·с·т·ву·ва·ло
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·ло·то
множествено число бе·зум·с·т·ву·ва·ли
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зум·с·т·ву·вал
непълен член бе·зум·с·т·ву·ва·лия
пълен член бе·зум·с·т·ву·ва·ли·ят
женски род бе·зум·с·т·ву·ва·ла
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·ла·та
среден род бе·зум·с·т·ву·ва·ло
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·ло·то
множествено число бе·зум·с·т·ву·ва·ли
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зум·с·т·ву·ващ
непълен член бе·зум·с·т·ву·ва·щия
пълен член бе·зум·с·т·ву·ва·щи·ят
женски род бе·зум·с·т·ву·ва·ща
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·ща·та
среден род бе·зум·с·т·ву·ва·що
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·що·то
множествено число бе·зум·с·т·ву·ва·щи
членувано бе·зум·с·т·ву·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

бе·зум·с·т·ву·вай·ки