Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/безумствам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола безумствам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зум·с·т·вам бе·зум·с·т·ва·ме
2 лице бе·зум·с·т·ваш бе·зум·с·т·ва·те
3 лице бе·зум·с·т·ва бе·зум·с·т·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зум·с·т·вах бе·зум·с·т·вах·ме
2 лице бе·зум·с·т·ва бе·зум·с·т·вах·те
3 лице бе·зум·с·т·ва бе·зум·с·т·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зум·с·т·вах бе·зум·с·т·вах·ме
2 лице бе·зум·с·т·ва·ше бе·зум·с·т·вах·те
3 лице бе·зум·с·т·ва·ше бе·зум·с·т·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствал съм безумствала съм безумствало съм безумствали сме
2 лице безумствал си безумствала си безумствало си безумствали сте
3 лице безумствал е безумствала е безумствало е безумствали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безумствал бях безумствала бях безумствало бяхме безумствали
2 лице беше безумствал беше безумствала беше безумствало бяхте безумствали
3 лице беше безумствал беше безумствала беше безумствало бяха безумствали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще безумствам ще безумстваме
2 лице ще безумстваш ще безумствате
3 лице ще безумства ще безумстват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безумствал ще съм безумствала ще съм безумствало ще сме безумствали
2 лице ще си безумствал ще си безумствала ще си безумствало ще сте безумствали
3 лице ще е безумствал ще е безумствала ще е безумствало ще са безумствали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да безумствам щяхме да безумстваме
2 лице щеше да безумстваш щяхте да безумствате
3 лице щеше да безумства щяха да безумстват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безумствал щях да съм безумствала щях да съм безумствало щяхме да сме безумствали
2 лице щеше да си безумствал щеше да си безумствала щеше да си безумствало щяхте да сте безумствали
3 лице щеше да е безумствал щеше да е безумствала щеше да е безумствало щяха да са безумствали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствал съм безумствала съм безумствало съм безумствали сме
2 лице безумствал си безумствала си безумствало си безумствали сте
3 лице безумствал (е) безумствала (е) безумствало (е) безумствали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствал съм безумствала съм безумствало съм безумствали сме
2 лице безумствал си безумствала си безумствало си безумствали сте
3 лице безумствал (е) безумствала (е) безумствало (е) безумствали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безумствал била съм безумствала било съм безумствало били сме безумствали
2 лице бил си безумствал била си безумствала било си безумствало били сте безумствали
3 лице бил (е) безумствал била (е) безумствала било (е) безумствало били (са) безумствали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безумствам щяла съм да безумствам щяло съм да безумствам щели сме да безумстваме
2 лице щял си да безумстваш щяла си да безумстваш щяло си да безумстваш щели сте да безумствате
3 лице щял (е) да безумства щяла (е) да безумства щяло (е) да безумства щели (са) да безумстват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безумствал щяла съм да съм безумствала щяло съм да съм безумствало щели сме да сме безумствали
2 лице щял си да си безумствал щяла си да си безумствала щяло си да си безумствало щели сте да сте безумствали
3 лице щял (е) да е безумствал щяла (е) да е безумствала щяло (е) да е безумствало щели (са) да са безумствали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безумствал бих безумствала бих безумствало бихме безумствали
2 лице би безумствал би безумствала би безумствало бихте безумствали
3 лице би безумствал би безумствала би безумствало биха безумствали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
бе·зум·с·т·вай бе·зум·с·т·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зум·с·т·ван
непълен член бе·зум·с·т·ва·ния
пълен член бе·зум·с·т·ва·ни·ят
женски род бе·зум·с·т·ва·на
членувано бе·зум·с·т·ва·на·та
среден род бе·зум·с·т·ва·но
членувано бе·зум·с·т·ва·но·то
множествено число бе·зум·с·т·ва·ни
членувано бе·зум·с·т·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зум·с·т·вал
непълен член бе·зум·с·т·ва·лия
пълен член бе·зум·с·т·ва·ли·ят
женски род бе·зум·с·т·ва·ла
членувано бе·зум·с·т·ва·ла·та
среден род бе·зум·с·т·ва·ло
членувано бе·зум·с·т·ва·ло·то
множествено число бе·зум·с·т·ва·ли
членувано бе·зум·с·т·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зум·с·т·вал
непълен член бе·зум·с·т·ва·лия
пълен член бе·зум·с·т·ва·ли·ят
женски род бе·зум·с·т·ва·ла
членувано бе·зум·с·т·ва·ла·та
среден род бе·зум·с·т·ва·ло
членувано бе·зум·с·т·ва·ло·то
множествено число бе·зум·с·т·ва·ли
членувано бе·зум·с·т·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зум·с·т·ващ
непълен член бе·зум·с·т·ва·щия
пълен член бе·зум·с·т·ва·щи·ят
женски род бе·зум·с·т·ва·ща
членувано бе·зум·с·т·ва·ща·та
среден род бе·зум·с·т·ва·що
членувано бе·зум·с·т·ва·що·то
множествено число бе·зум·с·т·ва·щи
членувано бе·зум·с·т·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

бе·зум·с·т·вай·ки