Уикиречник:Диалектни думи

Списък на диалектни и старинни думи в България.

А

• абас – везна за мерене карата на бисери
• абраш(ест) – с белезникави или кафяви петна по кожата (козината); човек с белезникави, светли вежди, мигли и коса
• авджилък, авджия – лов, ловец
• авелзамански - много стар, отдавнашен, едновремешен
• азъл – дива мъжка свиня
• азър – готово, на турски: hazır
• айтам – там
• айтва – това
• айтоа – тоя, този
• алтаванин – „халтав+ан” – „халтав човек”, несигурен, вятърничав, отвлечен човек
• амен – почти, като че ли
• аршин – навита на лакът прежда, чиле

Б

• баберка – па+бера – вторично, следващо обиране, прибиране на плодове, реколта
• барабонка – дървото и плода от черница
• бараклив – мърляв, гурлив, с изцапано лице
• баталясал – обрасъл с плевели
• борката – изправената стойка на малко, прохождащо дете
• бош – празно място, отвор в дъска
• бричка – вид превозно средство теглено от коне, на полски: bryczka
• брус – камък за точене
• будак – чеп на дърво
• бунела – вилица
• бурания – свинско със зеле на фурна
• бурило – съд, в който се бие кисело мляко
• бърукам – бъркам
• бялка, йоркипе, кокарджа, конада, самсар – белка (Martes foina), дребен хищник от семейството Порови

В

• вакъл – мургав (за човек), с черно около очите (за овца)
• валмо – вързоп от прежда, чиле от прежда
• видело (по видело) – светло (по светло)
• вратня – голяма входна външна врата, през която се влиза в двора
• вчеснат – сгъстен
• възнак – на гръб
• въртоглав – откачен, непослушен
• въсръб – сгънати и подредени на куп дрехи

Г

• гѝрджа, да нагирджа – да се облека с нови, хубави дрехи, да се наконтя
• гèлпя, да огèлпя – греша, да сгреша, да объркам нещата
• га, гато – кога, когато
• гарагашка – сврака
• гачи – сякаш, като че ли
• геран – кладенец с каменна ограда около дупката
• главеж – годеж
• главина – ос на колело
• главя – сгодявам, кастря дърво
• гламав – ненормален
• грибуч – желязна огрибка за огнище
• гръцлун, гръцмул – гръклян
• губерка – голяма желязна игла
• гуджук – животно с отрязана опашка
• гъгрица, къкрица – паразит по пшеницата и брашното
• гълток – (голяма) глътка
• гърлене – последно окопаване на царевица
• гьоа – сякаш, възможно, види се

Д

• да се измазуля – да се изплъзна без да ме усетят
• да се лепна (да се грабна) – да събера всичките си сили, цялата си воля, за да измина някакво голямо разстояние
• дам – помещение за отглеждане на едър рогат добитък, обор
• дарак – дървена стойка със железни игли за разчепкване на вълна, чепкало
• джапара – човек, който излишно много говори, най-често неуместни неща
• джасвам – захвърлям
• джаснат – неврозен, сприхав, буен
• джибри – остатък от изстискано грозде (за варене на ракия)
• джирит, джърът, чирит – копие
  • мина на джирит (джърът) – мина покрай тебе много бързо, профуча
• джубуркам – жабуркам, правя гаргара
• джука – устна
• джумоля – мърморя, говоря неясно и тихо
• дзвиска – едногодишна овца
• дигноглав – горд, самостоятелен и непокорен човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза „човек с вдигната глава“
• диканило, диканарник, диканарка, диканерлик – дърво, което свързва диканята с хомота
• дипла – гънка, плисе на дреха
• дисаги – двойна торба за през рамо (от латински, ди + сак)
• длъгнест – продълговат
• довадам – идвам, дохождам
• докурджум – на някои места се нарича „игра на дама“. Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича „докурджум“. Три камъчета на една линия се наричат „докурма“, две линии една до друга – „тъкърца“. След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато някой остане само с две камъчета, губи играта.
• драговница – любовница
• драпа – пълзи
• драпам – изкачвам се на четири крака, домогвам се
• дробен – парче месо, мръвка
• дръгна се – чеша се до кръв
• дуда – плод на черница, барабонка
• дългуч – висок човек
• дърмон – сито, решето. Нарицателно за слаба и дръглива овца, която не дава много мляко.

Е, Ж, З

• егрек – лятна кошара за овце
• жарна – изгоря
• желва, желка - костенурка
• зàрзала – дива кайсия. Зарзала е прабългарска дума, от афганистанската дума зард – жълт.
• зако – защо?
• захлопци – дървен съд с капак за храна
• захлябвам – захранвам, свързвам двата края
• зипам – ритам
• зръмкадийка (дзръмкадийка) – название на домашно цвете

И

• измазулвам се – измъквам се тихо и неусетно. Основа „мазул”, от маз + „-ул” (суфикс). Маз е „мазнина, мазен”. Мазул = „нещо, което се смазва, омазва”.
• изпосталявам – отслабвам, изтощавам се
• изчагъркам – отделям нещо чрез тънко острие, игла, отвертка
• изчучунизвам – изпивам, изяждам, свършвам, унищожавам (от чочур – източва се, свършва)

К

• кавардисан – смесен
• кавардисвам – запържвам, правя застройка на манджа
• казак – шейна
• кайряк – песъчлива почва, неплодородна земя
• какаванин („кекав + ан”) – млад, слабоват човек
• калдупна – обърна
• калеко – съпругът на лелята, свяко
• калесвам – каня на годеж, сватба
• калун и калуница (калунка) – название на игра, в която трябва да се отгатне дадено семейство, като неговите членове се назовават със условни думи: децата – петли и ярки, родителите калун и калунка, възрастните родители – стар калун и стара калунка. Един от групата обяснява членовете на семейство от близката част на селото, което останалите трябва да отгатнат. При това, съпрузите условно се наричат калун (мъжа) и калуница (жената), а възрастните членове се наричат стар калун и стара калуница. В БЕР тези думи не се споменават. Имайки предвид старинния суфикс „-ун”, най-вероятно „калун” означава „съпруг” от думата „галя” в старинното ѝ значение – „обичам, харесвам, искам”, запазено в родопските диалекти. От същия глагол е запазена старинната производна „гальовник” = драговник, любовник, годеник.

• калхун – клюн
• кама – футболна врата, нож
• камътен – хубав
• каната – страничната дъска на волска кола, талига
• канджа, кучка – женско куче, каля
• кандилкам, кландуркам:

1. Вървя бавно
2. Поклащам се
3. Мотам се

• касатура – джобно ножче, чекия
• катък:

1. Кубчета сирене, престояли във варено прясно мляко
2. Изцедено кисело мляко

• кипра, кипър – жена, човек с добре очертани, присвити устни
• кипря – присвивам си устните, за да изглеждам красив
• клашник – дълга горна дреха без ръкави, носена от овчари, орачи
• клепя:

1. Остря чрез коване, наковавам острието (най-вече на коса или сърп), клепането е формоване чрез студена обработка чрез чук и т.нар. клепало
2. Бия камбана

• климия – дървени подпори за канатите – култуци
• кловия – скара за нареждане на вретена, от които се издърпват конци прежда за усукване
• клопат – камбанка, звънче
• колендро – голям каменен цилиндър за изравняване на хармана
• комкам, конкам (се) – причестявам се
• копан – полукриво дърво, ползвано при пране на дрехите
• копаня – дървен леген

М

• мас човек, мас жена – израз на учудване и възхищение. Вероятно „мас” означава „голям, силен, мъжки”

Т

• талига – вид каруца