Уикиречник:Диалектни думи

От Уикиречник

Списък на диалектни и старинни думи в България.

  • Абас – везна за мерене карата на бисери
  • Абраш(ест) – с белезникави или кафяви петна по кожата (козината); човек с белезникави, светли вежди, мигли и коса[1]
  • Авджилък, авджия – лов, ловец
  • Авелзамански - много стар, отдавнашен, едновремешен
  • Азъл – дива мъжка свиня[2]
  • Азър – готово, на турски: hazır
  • Айтам – там
  • Айтва – това
  • Айтоа – тоя, този
  • Алтаванин – „халтав+ан” – „халтав човек”, несигурен, вятърничав, отвлечен човек
  • Амен – почти, като че ли
  • Аршин – навита на лакът прежда, чиле
  • Баберка – па+бера – вторично, следващо обиране, прибиране на плодове, реколта
  • Барабонка – дървото и плода от черница
  • Бараклив – мърляв, гурлив, с изцапано лице
  • Баталясал – обрасъл с плевели
  • Борката – изправената стойка на малко, прохождащо дете
  • Бош – празно място, отвор в дъска
  • Бричка – вид превозно средство теглено от коне, на полски: bryczka
  • Брус – камък за точене
  • Будак – чеп на дърво
  • Бунела – вилица
  • Бурания – свинско със зеле на фурна
  • Бурило – съд, в който се бие кисело мляко
  • Бърукам – бъркам
  • Бялка, йоркипе, кокарджа, конада, самсар – белка (Martes foina), дребен хищник от семейството Порови
  • Вакъл – мургав (за човек), с черно около очите (за овца)
  • Валмо – вързоп от прежда, чиле от прежда
  • Видело (по видело) – светло (по светло)
  • Вратня – голяма входна външна врата, през която се влиза в двора
  • Вчеснат – сгъстен
  • Възнак – на гръб
  • Въртоглав – откачен, непослушен
  • Въсръб – сгънати и подредени на куп дрехи
  • Г`ирджа, да нагирджа – да се облека с нови, хубави дрехи, да се наконтя
  • Гèлпя, да огèлпя – греша, да сгреша, да объркам нещата
  • Га, гато – кога, когато
  • Гарагашка – сврака
  • Гачи – сякаш, като че ли
  • Геран – кладенец с каменна ограда около дупката
  • Главеж – годеж
  • Главина – ос на колело
  • Главя – сгодявам, кастря дърво
  • Гламав – ненормален
  • Грибуч – желязна огрибка за огнище
  • Гръцлун, гръцмул – гръклян
  • Губерка – голяма желязна игла
  • Гуджук – животно с отрязана опашка
  • Гъгрица, къкрица – паразит по пшеницата и брашното
  • Гълток – (голяма) глътка
  • Гърлене – последно окопаване на царевица
  • Гьоа – сякаш, възможно, види се
  • Да се измазуля – да се изплъзна без да ме усетят
  • Да се лепна (да се грабна) – да събера всичките си сили, цялата си воля, за да измина някакво голямо разстояние
  • Дам – помещение за отглеждане на едър рогат добитък, обор
  • Дарак – дървена стойка със железни игли за разчепкване на вълна, чепкало
  • Джапара – човек, който излишно много говори, най-често неуместни неща
  • Джасвам – захвърлям
  • Джаснат – неврозен, сприхав, буен
  • Джибри – остатък от изстискано грозде (за варене на ракия)
  • Джирит, джърът, чирит – копие
    • мина на джирит (джърът) – мина покрай тебе много бързо, профуча
  • Джубуркам – жабуркам, правя гаргара
  • Джука – устна
  • Джумоля – мърморя, говоря неясно и тихо
  • Дзвиска – едногодишна овца
  • Дигноглав – горд, самостоятелен и непокорен човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза „човек с вдигната глава“
  • Диканило, диканарник, диканарка, диканерлик – дърво, което свързва диканята с хомота
  • Дипла – гънка, плисе на дреха
  • Дисаги – двойна торба за през рамо (от латински, ди + сак)
  • Длъгнест – продълговат
  • Довадам – идвам, дохождам
  • Докурджум – на някои места се нарича „игра на дама“. Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича „докурджум“. Три камъчета на една линия се наричат „докурма“, две линии една до друга – „тъкърца“. След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато някой остане само с две камъчета, губи играта.
  • Драговница – любовница
  • Драпа – пълзи
  • Драпам – изкачвам се на четири крака, домогвам се
  • Дробен – парче месо, мръвка
  • Дръгна се – чеша се до кръв
  • Дуда – плод на черница, барабонка
  • Дългуч – висок човек
  • Дърмон – сито, решето. Нарицателно за слаба и дръглива овца, която не дава много мляко.
  • Егрек – лятна кошара за овце
  • Жарна – изгоря
  • Желва, желка - костенурка
  • Зàрзала – дива кайсия. Зарзала е прабългарска дума, от афганистанската дума зард – жълт.
  • Зако – защо?
  • Захлопци – дървен съд с капак за храна
  • Захлябвам – захранвам, свързвам двата края
  • Зипам – ритам
  • Зръмкадийка (дзръмкадийка) – название на домашно цвете
  • Измазулвам се – измъквам се тихо и неусетно. Основа „мазул”, от маз + „-ул” (суфикс). Маз е „мазнина, мазен”. Мазул = „нещо, което се смазва, омазва”.
  • Изпосталявам – отслабвам, изтощавам се
  • Изчагъркам – отделям нещо чрез тънко острие, игла, отвертка
  • Изчучунизвам – изпивам, изяждам, свършвам, унищожавам (от чочур – източва се, свършва)
  • Кавардисан – смесен
  • Кавардисвам – запържвам, правя застройка на манджа
  • Казак – шейна
  • Кайряк – песъчлива почва, неплодородна земя
  • Какаванин („кекав + ан”) – млад, слабоват човек
  • Калдупна – обърна
  • Калеко – съпругът на лелята, свяко
  • Калесвам – каня на годеж, сватба
  • Калун и калуница (калунка) – название на игра, в която трябва да се отгатне дадено семейство, като неговите членове се назовават със условни думи: децата – петли и ярки, родителите калун и калунка, възрастните родители – стар калун и стара калунка. Един от групата обяснява членовете на семейство от близката част на селото, което останалите трябва да отгатнат. При това, съпрузите условно се наричат калун (мъжа) и калуница (жената), а възрастните членове се наричат стар калун и стара калуница. В БЕР тези думи не се споменават. Имайки предвид старинния суфикс „-ун”, най-вероятно „калун” означава „съпруг” от думата „галя” в старинното ѝ значение – „обичам, харесвам, искам”, запазено в родопските диалекти. От същия глагол е запазена старинната производна „гальовник” = драговник, любовник, годеник.
  • Калхун – клюн
  • Камътен – хубав
  • Каната – страничната дъска на волска кола, талига
  • Канджа, кучка – женско куче, каля
  • Кандилкам, кландуркам:
  1. Вървя бавно
  2. Поклащам се
  3. Мотам се
  • Касатура – джобно ножче, чекия
  • Катък:
  1. Кубчета сирене, престояли във варено прясно мляко
  2. Изцедено кисело мляко
  • Кипра, кипър – жена, човек с добре очертани, присвити устни
  • Кипря – присвивам си устните, за да изглеждам красив
  • Клашник – дълга горна дреха без ръкави, носена от овчари, орачи
  • Клепя:
  1. Остря чрез коване, наковавам острието (най-вече на коса или сърп), клепането е формоване чрез студена обработка чрез чук и т.нар. клепало
  2. Бия камбана
  • Климия – дървени подпори за канатите – култуци
  • Кловия – скара за нареждане на вретена, от които се издърпват конци прежда за усукване
  • Клопат – камбанка, звънче
  • Колендро – голям каменен цилиндър за изравняване на хармана
  • Комкам, конкам (се) – причестявам се
  • Копан – полукриво дърво, ползвано при пране на дрехите
  • Копаня – дървен леген
  • Мас човек, Мас жена – израз на учудване и възхищение. Вероятно „мас” означава „голям, силен, мъжки”

Източници[редактиране]