Пауза

От Уикиречник
Jump to navigation Jump to search
Пауза - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
* пауза ед.ч. - па·у·за
* членувано - па·у·за·та
* мн.ч. - па·у·зи
* членувано - па·у·зи·те
* звателна форма —

(pause)[редактиране]

Паузата означава прекъсване на говорната верига и от функционално гледище сигнализира границите между относително завършените по смисъл отрязъци на речта или дава допълнителни сведения за емоционалното състояние на говорещото лице. По своя характер и предназначение паузите биват два вида:физиологични (дихателни) и интонационни (лингвистични). Физиологичната пауза е свързана с необходимостта от попълване на белите дробове с въздух. Трябва да се отбележи, че в процеса на речта моментът на вдишването не е случаен, а се подчинява на смисловата страна на съобщението, т.е. човек вдишва в този момент, в който не настъпва нарушаване на смисъла на речта. В зависимост от смисловата връзка между отделните речеви отрязъци се определя и продължителността на паузата. Колкото връзката между речевите отрязъци е по- тясна, толкова паузата е по- кратка и обратно, колкото по- независими са те, толкова продължителността на паузата може да се увеличава.

  • Времетраенето на паузите се определя също и от отношението, което има говорещият към изказаната мисъл. Едно и също съобщение може да бъде разчленено на единици с по- големи или по- малки паузи в зависимост от това върху кой момент от съобщението говорещият иска да привлече вниманието на своя събеседник.

Освен от смислово- синтактичните отношения времетраенето на паузите се определя и от темпа на речта:
при по-бърз темп паузите са по-кратки, а при по-бавен – по-дълги.

  • От гледище на реализацията пауза се получава при прекъсване на говорния сигнал. Тя може да се измери в стотни или хилядни от секундата, поради което се нарича реална, темпорална пауза. Впечатление за пауза обаче може да се получи и без прекъсване на говорния сигнал, а чрез рязка промяна на мелодиката. В такъв случай се говори за психологическа пауза. Възприемането на тези паузи се обуславя от съдържанието или синтактичната конструкция на речевото съобщение.

В комбинация с другите компоненти на интонацията паузата дава допълнителна информация за общото емоционално състояние на говорещото лице. Смята се, че при гняв времетраенето на паузите значително се съкращава поради ускорения темп на съобщението и обратно, при тъга поради забавения темп времетраенето и броят на паузите се увеличават.