Прилагателно име
οὐλόμενος
- (Омир) гибелен
- μῆνιν ἄειδε θεὰ Πηληϊάδεω Ἀχιλῆος οὐλομένην, - Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, (Александър Милев, Блага Димитрова, 1969)
Етимология
От думата ὄλλυμι (унищожавам, погубвам).
Спрежение
- Винителен падеж (ж.р.; ед.ч.) οὐλομένην grc:οὐλόμενος