хубав

Прилагателно име, тип 76

1. Красив на външен вид. Хубава жена.
2. Който има много положителни качества. Хубава кола, черна!
3. Нравствено добър. Хубав човек е, никога не отказва да помогне.
4. С добър вкус, вкусен. Хубава наденица.

Етимология

Заемка от индоир. *Hsu-: авест. hu- „добър“, согд. xwp, средноперс., новоперс. xub (< *hu-apah- „добродетелен“.)

Втората част от титлата на бълг. хан Омуртаг KANAΣYBIΓI (qana-subigi) съответства на староинд. svapas „добродетелен“, авест. huuāpah „майсторски“, което напълно отговаря на факта, че по времето на Омуртаг тече усилено държавно строителство. Други бълг. владетели освен наследника на Омуртаг, Маламир, не носят такава титла и затова всякакви опити изразът KANAΣYBIΓI да бъде свързан с гръцката формула „от бога владетел“ и да се търсят в него думите княз или бог са напълно безпочвени.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

• разхубавен, красив, красен, гиздав, напет, приятен, мил, прелестен, прекрасен, очарователен, привлекателен, възхитителен, ненагледен, великолепен, изящен, грациозен, живописен
• доброкачествен, добър, сполучлив
• достатъчен, изобилен, богат
• отличен
• чуден
• любезен, симпатичен
• светъл, сух, слънчев, чудесен
• сладък
• стегнат, издокаран, изтупан
• доблестен, внушителен, представителен, величествен, добре сложен, елегантен
• ясен, благоприятен, обещаващ, с добри перспективи
• четлив, чист

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

разхубавявам, нахубавявам, хубост, хубавина, Хубавена