уста

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Български

Съществително нарицателно име, женски род, тип 42

  1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане.
  2. неизм. Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.

Етимология

  1. ст.-бълг. оуста. Сродни думи: ст.-прус. austo, лит. uostas „пристан“ (т.е. устие), auščioti „шептя“, санскрит. вед. ōṣṭhas, дв. ч. ōṣṭhāu, авест. аоštа „уста“, лат. ausculum „устица“.
  2. тур. usta < перс. إستاد [ostad] „майстор“

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: mouth (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: вуста (by)
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: bocca (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Mund (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: уста (sr)
  • тайландски: [[]]
  • турски: ağız (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: usta (hr)
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

гърло, отвор, устие, отвърстие, дуло

Сродни думи

Производни думи