тълмач
Облик
тълмач (български)
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Слав. *tъlmačь е стара заемка от тюрк. (съдейки по началното t - печенежки) език - срв. старокъпч. tïlmač, казах. тілмаш, тур. dılmaç от тюрк. dïl/dil „език“.
От някой зап.-слав. език или от унг. tolmács е заето. ср.в.нем. tolmetsche (ХІІІ в.), нем. Dolmetschеr „преводач“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|