статукво

от Уикиречник

Направо към: навигация, търсене

Съдържание

Български

статукво
ед.ч. ста·тук·во
членувано ста·тук·во·то
мн.ч. ста·тук·ва
членувано ста·тук·ва·та
[редактиране]

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

  1. Положението, в което е било по-рано.
  2. В международното право - съществувало или съществуващо в определен момент фактическо или правно положение.

Етимология

от латински status quo, също statu quo, status in quo — състоянието, в което

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: status quo
  • арабски: وضع راهن
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: μέχρι τούδε καθεστώς
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: statu quo
  • италиански: status quo
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: status quo
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: statu-quo
  • руски: статус-кво
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: dosadašnje stanje
  • тайландски: [[]]
  • турски: statüko
  • унгарски: régi állapot
  • фински: [[]]
  • френски: statu quo
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: status quo
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Взето от „http://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%BE“.
На други езици