| ед.ч. | со·кол | |
|---|---|---|
| непълен член | со·ко·ла | |
| пълен член | со·ко·лът | |
| мн.ч. | со·ко·ли | |
| членувано | со·ко·ли·те | |
| бройна форма | со·ко·ла | |
| звателна форма | — | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Вид дневна граблива птица от сем. Falconidae.
Етимология
ст.-бълг. соколъ (Ман.). Праслав. *sokolъ се сравнява обикновено със ст.-инд. śakunáṣ, śakúniṣ, śakúntiṣ, śakúntaṣ м.p. „вид голяма птица, ястреб“, но вариантите на тази дума и липсата на иран. съответствия по-скоро свидетелстват, че тя е заемка от някой не-ИЕ език в ст.-инд., а също и с араб. ṣaḳr „ловен сокол“, заета в ит. sagro, френ., катал., исп., порт. sасrе, което не обяснява праслав. форма (би се очаквало *sokrъ, *soklъ). В светлината на ларингиалната теория за ИЕ праезик не е сродна със *sěkti „сека“ (като калка на лат. falco, при falx „коса“) (въпреки Петлева 2003). Вероятно има чужд произход, от славянски заета в лит. sakalas.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
