речник

Български

речник ±

ед.ч.		реч·ник
	непълен член	реч·ни·ка
	пълен член	реч·ни·кът
мн.ч.		реч·ни·ци
	членувано	реч·ни·ци·те
бройна форма		реч·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Книга, в която по определен начин са подредени думи и според вида на речника са дадени сведения за тях.
2. Съвкупността от думи, използвани от даден човек, налични в даден език, произведение и т.н.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: dictionary, vocabulary vocabulary арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: diccionario италиански: dizionario китайски: 词典 корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Wörterbuch (de); Lexikon (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: słownik португалски: [[]] румънски: [[]] руски: словарь словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: речник, риjечник тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: dictionaire холандски: [[]] хърватски: riječnik чешки: [[]] шведски: [[]] японски: 辞書、辞典

Синоними

• словар, лексикон
• думи, лексика

Сродни думи

Производни думи

речников

Подсловия

тълковен речник, правописен речник, междуезиков речник, синонимен речник, римов речник

Външни препратки

• Български тълковен речник