пор
Облик
пор (български)
ед.ч. | пор | |
---|---|---|
непълен член | по·ра | |
пълен член | по·рът | |
мн.ч. | по·ро·ве | |
членувано | по·ро·ве·те | |
бройна форма | по·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Дребен хищник с неприятна миризма, Putorius foetidus.
- Прен. Жарг. Нечистоплътен човек.
Етимология
Неясна. Срв. ст.-бълг. дъхорь „пор“ (Григ. Наз., ХIV в.), диал. торче, сърбохърв. твор, ст.-чеш. dchoř „пор“ от общослав. *dъxorь „пор“, заето в латв. dukurs, фин. tuhkuri, ест. tuhkur „пор“. Първоначално означава „миризливко“, свързана с дъх, дъхна. Началното *p е възникнало вероятно под влияние на тюркското название на язовеца: ст.-тюрк. borsmuk/borsuk, тур. porsuk, чуваш. порăш и др.
Фразеологични изрази
Превод
|
|