офис
офис (български)
ед. ч. | м. р. | офис | |
---|---|---|---|
непълен член | офис | ||
пълен член | офис | ||
ж. р. | офис | ||
членувано | офис | ||
ср. р. | офис | ||
членувано | офис | ||
мн. ч. | офис | ||
членувано | офис |
ед.ч. | офис | |
---|---|---|
непълен член | офи·са | |
пълен член | офи·сът | |
мн.ч. | офи·си | |
членувано | офи·си·те | |
бройна форма | офи·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Съществително, Остаряли значения: Помощно помещение към канцелария или представителна зала. Място за съхранение на рекламни материали и документация, а така също помещение за приготвяне на кафе, напитки и др.
2. Съществително, Съвременни значения: От размер единична стая през офис сгради до цели офис паркове, са помещения в които се извършва администрация, счетоводство и всякакви други нематериални производства и услуги от общ характер, за който няма специфични наименования.
3. Прилагателно: Отнесено към офис, като особеността е, че е неизменяемо по форма прилагателно ( таблицата горе в дясно).
Етимология
От Англо-нормандски "offis" и Стар Френски "office", Латински "officium"( дело, работа, дълг, официални дела, офис, съдилище), произхожда от "opificium" ( извършването на работа, работа) от "opifex"( този, който извършва работа), "opus"( работа) и "facere"( да правя). В близкото минало, под Англоезично влияние, измести думата кабинет, канцелария и канцеларски, най вероятно заради краткостта на изказ и скрипт.
Фразеологични изрази
същ: "Централен офис"
прил: "Офис мебели", "Офис материали", "Офис служител", "Офис парк", "Офис сграда"