отава
Облик
отава (български)
ед.ч. | ота·ва | |
---|---|---|
членувано | ота·ва·та | |
мн.ч. | ота·ви | |
членувано | ота·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Трева, израсла на мястото на окосената.
Етимология
Праслав. *obtava „наново поникнала трева“, *obtavъ (словен. otav „оживлевние“, рус. отово „голямо стадо риба“) е свързана с *tyti „набухвам, надебелявам“ (ст.-бълг. тыти, тыю πιαίνεσθαι, сърбохърв. тити, тиjем, чеш. týti, tyji, слов. tуť, пол. tyć, tyję, г.-луж. tyć, д.-луж. tyś, рус. тыть, тыю, укр. тити, тию, белор. тыць), както забава с *zabyti „забравям“, слава с *slyti „слушам“. Сродна с тучен, лат. tumeō „надут съм, отичам“, уелс.. tyfu „раста“. Праслав. *obtava > *tava е заета в осет. и. тау [taw], д. тауæ [tawä] „отава“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|